Банкерът не отговори, но мълчанието му можеше да означава само, че е съгласен с искането на капитана. Впрочем и друг път бе имало подобни случаи и това го заангажирваше.
— Трябва да добавя — поде небрежно Николас Старкос — че няма да бъде лоша сделка. Османските действия в Гърция вземат лош обрат. Наваринската битка ще има пагубни последствия за турците, щом европейските велики сили се намесват.
Ако турците се откажат от борбата, няма да има вече нито пленници, нито продажби, нито печалби. Затова тези последни пратки, дадени ни все пак при доста изгодни условия, ще намерят по африканските брегове купувачи, които ще платят висока цена за тях. Така, че ние си имаме своята изгода от тази сделка, а следователно и вие вашата. Мога ли да разчитам на вашия подпис?
— Ще шконтирам полиците ви — отвърна Елизундо — така, че няма да има нужда да ви давам подпи са си.
— Както ви е удобно, Елизундо — каза капитанът — но ние бихме се задоволили само с вашия подпис. Някога не се поколебавахте да го дадете!
— Някога не е днес — каза Елизундо — а днес аз мисля по другояче за тези неща!
— А! Наистина ли! — извика капитанът. — Както ви е удобно в края на краищата! Но, вярно ли е, че сте искали да се оттеглите от сделките, както чух да се го вори?
— Да, Николас Старкос — отвърна банкерът с по твърд глас — и що се касае до вас, това ще бъде последната сделка, която ще направим заедно … щом държите да я направя!
— Държа непременно на това, Елизундо! — каза Николас Старкос.
После капитанът се изправи, закрачи напред-назад из кабинета, като не преставаше да измерва банкера с не особено любезен поглед. Най-сетне застана пред него и произнесе с подигравателен тон:
— Господин Елизундо, значи, сте много богат, щом вече мислите да се оттеглите от сделките?
Банкерът не отговори.
— Добре — поде отново капитанът — а какво ще ги правите всички тези милиони, които сте спечелили — няма да ги вземете на другия свят я? Ще бъде малко трудничко при това последно пътуване! Когато вие си отидете, на кого ще останат те?
Елизундо продължи да мълчи.
— Ще останат на дъщеря ви — подхвана отново Николас Старкос — на хубавата Хаджина Елизундо! Тя ще наследи богатството на баща си! Нищо по-справедливо от това! Но, какво ще направи тя с него? Сама в живота, собственица на толкова милиони?
Банкерът се изправи не без известно усилие и като човек, който признава нещо, което го е задушавало като бреме, произнесе бързо:
— Дъщеря ми няма да бъде сама!
— Ще я омъжите ли? — запита капитанът. — И за кого, моля ви се? Кой мъж ще поиска Хаджина Елизундо, когато узнае как е придобита по-голямата част от богатството на баща й? И ще добавя: когато тя самата узнае това, на кого би посмяла Хаджина Елизундо да даде ръката си?
— Как ще научи това? — отвърна банкерът. — Тя, че го знае и досега и кой ще й го каже?
— Аз, ако трябва!
— Вие?
— Аз! Слушайте, Елизундо и дръжте сметка за думите ми — отвърна капитанът на „Кариста“ със съзнателна наглост — защото няма да се върна повече на това, което сега ще ви кажа. Вие сте спечелили това огромно богатство главно чрез мене, чрез сделките, които заедно извършихме и в които аз залагах главата си! Търгувайки именно с ограбени товари, купувайки и продавайки пленници от Войната за независимост, вие натрупахте печалби, които наброяват милиони! И затова справедливо е тези милиони да принадлежат на мен! Аз съм човек без предразсъдъци, впрочем вие знаете това! Няма да ви питам за произхода на вашето богатство! Щом войната свърши, аз също ще се оттегля от сделките! Но, аз също не искам да бъда сам в живота и желая, разберете ме добре, желая Хаджина Елизундо да стане жена на Николас Старкос!
Банкерът се тръшна отново на креслото си. Чувствуваше, че е в ръцете на този човек, който отдавна беше негов съучастник. Знаеше, че капитанът на „Кариста“ няма да отстъпи пред нищо, за да постигне целта си. Не се съмняваше, че ако се наложи, той не би се подвоумил да разкрие цялото минало на неговата банка За да отговори отрицателно на искането на Нико-лас Старкос, с риск да предизвика избухване, на Елизундо му оставаше да каже само едно нещо и той го каза не без колебание: