Изведнъж се чу звънецът на Елизундо — разнесе се плах звън, като на неуверена ръка.
Ксарис отвърна на повикването, отвори вратата, която беше вече отключена и се озова пред банкера.
Елизундо седеше все тъй в креслото си, почти потънал в него, с вид на човек, който току-що е водил голяма борба със самия себе си. Той вдигна глава, погледна Ксарис, сякаш с мъка го разпозна, прекара ръка по челото си и произнесе с глух глас:
— Хаджина?
Ксарис кимна утвърдително и излезе. Миг след това девойката се озова пред баща си. Веднага, без никакво предисловие, но със сведени очи, Елизундо й каза със задавен от вълнение глас:
— Хаджина, трябва … трябва да се откажеш ет брака си с Анри д’Албаре!
— Какво приказвате, татко!… — извика девойката, която този удар засегна право в сърцето.
— Трябва, Хаджина! — повтори Елизундо.
— Татко, ще ми кажете ли защо си вземате обратно думата, която бяхте дали на мен и на него? — запита девойката. — Не съм свикнала да оспорвам вашите решения, знаете това и този път не ще ги оспоря, каквито и да са те!… Но, все пак няма ли да ми кажете причината, поради която трябва да се откажа от брака си с Анри д’Албаре?
— Защото трябва, Хаджина … трябва да станеш жена на друг! — промълви Елизундо.
Дъщеря му чу думите му, макар че ги бе произнесъл много тихо.
— На друг! — извика тя, засегната не по-малко от гози втори удар. — И кой е този друг?
— Капитан Старкос!
Този човек … този човек!
Тези слова се изтръгнаха неволно от устата на Хаджина, която се хвана за масата, за да не падне.
После, като последен изблик на бунт, който това решение предизвикваше в нея, тя каза:
— Татко, в това, което ми повелявате може би против волята си, има нещо, което не мога да си обясня? Тук има някаква тайна, която вие се колебаете да ми разкриете!
— Не ме питай за нищо — извика Елизундо — за нищо!
— За нищо? … Татко! … Тъй да бъде … Но, ако приема, защото ви дължа послушание, да се откажа да стана жена на Анри д’Албаре … дори и да умра?
Това … не бих могла да се омъжа за Николас Старкос!… Невъзможно е да желаете наистина това.
— Трябва, Хаджина! — повтори Елизундо.
— Отнася се за моето щастие! — извика девойката.
— И за моята чест!
— Нима честта на един Елизундо може да зависи от някой друг освен от самия него? — запита Хаджина.
— Да … от някой друг!… И този друг … е Николас Старкос!
Като произнесе това, банкерът се изправи с безумен поглед, с разкривено лице, сякаш беше получил удар.
Пред тази гледка Хаджина си възвърна цялата твърдост. И все пак трябваше да направи усилие за да каже, оттегляйки се:
— Добре, татко!… Ще ви се подчиня!
Целият й живот щеше да бъде съсипан, но тя бе разбрала, че в отношенията между банкера и капитала на „Кариста“ се криеше някаква страшна тайна. Беше разбрала, че баща й е в ръцете на тази отвратителна личност! Преклони се, пожертвува се! Честта на баша й изискваше тази жертва!
Девойката се отпусна почти в несвяст в ръцете на Ксарис, който я отнесе в стаята й. Тук той узна от нея зсичко, което се бе случило и от какво се бе съгласила да се откаже! И омразата му към Николас Старкос стана двойно по-силна!
Един час по-късно, както беше свикнал, Анри д’Албаре дойде в дома на банкера. Една от прислужниците му съобщи, че не е възможно да види Хаджина Елизундо. Тогава младият човек пожела да се види с банкера. Банкерът не можел да го приеме. Поиска да поговори с Ксарис. Ксарис не бил в банката. Анри д’Албаре се прибра в хотела си крайно разтревожен. Никога не му бяха отговаряли така. Той реши да отиде отново у Елизундо вечерта и зачака с дълбоко безпокойство.
В шест часа му предадоха едно писмо. Погледна адреса и позна, че бе написан собственоръчно от самия Елизундо. Писмото съдържаше само тези редове:
„Моля господин Анри д’Албаре да счита за недействителни всички уговорки по замисления между него и дъщерята на банкера Елизундо брак. Поради причини, с които господин Анри д’Албаре няма нищо общо, тази женитба не може да стане и затова моля господин Анри д’Албаре да преустанови посещенията си в банката.“
Първоначално младият офицер нищо не разбра от това, което току-що бе прочел. После препрочете писмото… Беше поразен. Какво се беше случило у Елизундо? Защо този обрат? Предната вечер беше посетил този дом, където се извършваха приготовленията за сватбата му! Банкерът се бе държал с него както винаги! А що се отнася до девойката, по нищо не личеше чувствата и да са се променили.