— Действително — каза капитан д’Албаре — ето един кораб, който плува под земята…
— И който навярно я познава добре, щом плува така бързо близо до нея! — добави капитан Тодрос.
— Вдигнал ли е знамето си?
— Не, капитане — отвърна един от офицерите.
— Попитайте дежурните наблюдатели дали е възможно да се узнае националността на този кораб!
Заповедта бе изпълнена. След малко бе получен отговор, че никакво знаме не се вее нито на флагщока, нито на мачтите на кораба.
Все пак беше още достатъчно светло, за да се определи поне величината му, щом не можеше да се определи националността му.
Това беше бриг, чиято главна мачта беше силно наклонена назад. Извънредно дълъг, с много източени форми, с голям брой мачти, с широко кръстовище, той имаше, доколкото можеше да се прецени от такова разстояние, седем-осемстотин тона водоизместимост и навярно плуваше изключително добре при всякакъв вид ход. Но дали беше въоръжен? Дали имаше артилерия на палубата си? Дали по флаговете си имаше отвори за топовете и дали капаците им не бяха спуснати? Именно това и най-добрите далекогледи на борда на „Сифанта“ не можаха да установят.
И действително поне четири мили разделяха брига от корвета. Освен това слънцето току-що се беше скрило зад върховете на Аспровуна и нощта бе почнала да се спуска, а долу, на самата земя, цареше вече дълбока тъмнина.
— Странен кораб! — каза капитан Тодрос.
— Струва ми се, че иска да мине между остров Платана и брега! — обади се един от офицерите.
— Да, като кораб, който съжалява, че е бил забелязан — отвърна помощник-капитанът — и би желал да се скрие!
Анри д’Албаре не отговори, но очевидно споделяше мнението на своите офицери. Маневрата на брига му се струваше все тъй подозрителна.
— Капитан Тодрос — каза той най-сетне — не бива да загубим следите на този кораб през нощта. Ще маневрираме така, че да останем в едни и същи води с него до сутринта. Но, тъй като не трябва да ни вижда, ще наредите да се угасят всички светлини на борда.
Помощник-капитанът даде съответните нареждания. Продължиха да наблюдават брига, докато все още беше видим на фона на далечната суша, с която той се сливаше. Когато нощта настъпи, той изчезна напълно и никаква светлина не даваше възможност да се определи къде се намира.
На другия ден, още с първите проблясъци на зората, Анри д’Албаре беше вече на носа на „Сифанта“ и чакаше мъглата да се вдигне от повърхността на морето.
Към седем часа мъглата се разнесе и всички далекогледи се насочиха на изток.
Бригът плуваше все тъй по протежение на брега и се намираше край нос Аликопорита, на около шест мили пред корвета. Това означаваше, че беше спечелил значителна преднина спрямо корвета през нощта и то без да прибави нищо към платната, с които се движеше предния ден, а именно фока, гротмарсела, фокмар-села и форбрамсела, като бе оставил прибрани грота и бизана.
— Това съвсем не е ход на кораб, който се опитва да избяга — забеляза помощник-капитанът.
— Няма значение! — отвърна Анри д’Албаре. — Нека се постараем да го видим по-отблизо! Капитан Тодрос, насочете се към брига!
Горните платна бяха незабавно вдигнати по сигнала на началника на екипажа и скоростта на корвета чувствително нарасна.
Но, изглежда, че бригът искаше да поддържа това разстояние помежду им, защото вдигна бизана и гротбрамсела си — нищо повече. Той явно не желаеше „Сифанта“ да го настигне, но вероятно също така не желаеше тя да изостане. Във всеки случай продължи да следва линията на брега, като се стараеше да плува колкото се може по-близо до него.
Към десет часа сутринта, било защото беше повече благоприятствувай от вятъра, било защото непознатият кораб бе решил да му позволи да се поприближи до него, корветът беше намалил разстоянието помежду им с цели четири мили.
Сега можеха да наблюдават кораба по-добре. Беше въоръжен с двадесетина каронади и навярно имаше междинно помещение между двете палуби, макар че бордовете му бяха ниско над водата.
— Вдигнете знамето! — каза Анри д’Албаре. Знамето бе вдигнато на флагщока и придружено с топовен изстрел. Това означаваше, че корветът иска да узнае националността на съзрения кораб. Но, на този сигнал не бе отговорено нищо. Бригът не измени нито посоката, нито скоростта си и се приготви да заобиколи нос Кератон.
— Не е възпитан тоя синковец! — казаха моряците.
— Не е благоразумен може би! — обади се един стар моряк, наблюдател на фок-мачтата. — С тази си наклонена гротмачта, изглежда, като че ли е накривил шапката над ухото и не желае да я изтърква, за да поздравява хората!
Втори топовен изстрел бе даден от корвета. Напразно. Бригът не спря, а продължи спокойно пътя си, без да се интересува повече от заповедите на корвета, сякаш той бе потънал.