А що се отнася до кадията, той можеше само да се радва, че са пристигнали такива големи конкуренти.
Много вещ в тази област, на Скопелос му беше достатъчно да хвърли само един поглед върху стоката, за да определи стойността на партидата пленници. Задоволи се да прошепне само няколко думи на ухото на Старкос, който му отвърна, като просто кимна утвърдително.
Но колкото и наблюдателен да беше, помощник-ка-питанът на „Кариста“ не бе забелязал движението на ужас, който появата на Николас Старкос предизвика у една от пленничките.
Това беше възрастна, висока на ръст жена. Седнала настрани в един ъгъл на батистана, тя се изправи рязко, сякаш тласната от неудържима сила. Дори пристъпи няколко крачки и навярно от устата й щеше да се изтръгне вик. Но успя да се овладее. После отстъпи бавно, загърната от главата до петите в малко наметало, и се върна на мястото си зад група пленници, като застана така, че напълно да се притули. Очевидно не беше достатъчно да скрие само лицето си — искаше въобще да се скрие цялата от погледа на Николас Старкос.
А в това време, без да го заговорят, посредниците не сваляха поглед от капитана на „Кариста“. А той като че ли не им обръщаше никакво внимание. Дали беше дошъл да съперничи с тях за тази партида пленници? Безспорно имаше защо да се боят, тъй като знаеха връзките на Николас Старкос с пашите и бейовете в страните от Северна Африка.
Неведението им не трая дълго. В този миг глашатаят се изправи и с висок глас повтори последната це на при наддаването:
— Две хиляди лири!
— Две хиляди и петстотин! — каза Скопелос, който при подобни случаи говореше от името на своя капитан.
— Две хиляди и петстотин лири! — обяви глашатаят.
И различните групи отново подеха частните си разговори, като се наблюдаваха с известно недоверие.
Изтече четвърт час. След Скопелос никаква друга дена не беше още дадена. Безразличен и високомерен, Николас Старкос се разхождаше около батистана. Никой вече не можеше да се съмнява, че накрая търгът ще бъде спечелен от него, при това без голяма борба.
Все пак комисионерът от Смирна, след като предварително се допита до двама-трима свои колеги, предложи нова цена — две хиляди и седемстотин лири.
— Две хиляди и седемстотин лири! — повтори глашатаят.
— Три хиляди!
Този път се бе обадил самият Николас Старкос.
Какво се беше случило? Защо се бе намесил лично в борбата? Защо в гласа му, обикновено толкова студен, сега прозираше силно вълнение, което беше изненадало и самия Скопелос?
От известно време, след като бе прекрачил оградата на батистана, Николас Старкос се разхождаше сред групите от пленници. Когато го видя, че се приближава, старата жена се сви още повече в наметалото си. Така че той не можа да я види.
Но, неочаквано вниманието му бе привлечено от двама пленници, които стояха по-настрана от останалите. И се бе спрял като прикован на място.
Една изтощена от умора девойка лежеше на земята до висок, снажен мъж.
Когато забеляза Николас Старкос, мъжът рязко се изправи. Девойката веднага отвори очи. Но щом видя капитана на „Кариста“, тя се дръпна назад.
— Хаджина! — възкликна Николас Старкос.
Това наистина беше Хаджина Елизундо, която Кса-рис бе прегърнал, сякаш за да я защити.
— Тя тук! — повтори Николас Старкос. Хаджина се бе освободила от прегръдките на Ксарис и гледаше право в лицето бившия клиент на баща си.
Именно в този момент, без дори да се опита да разбере как наследницата на банкера Елизундо се е озовала изложена за продан на пазара в Аркаса, Николас Старкос с разстроен глас бе обявил новата цена от три хиляди лири.
— Три хиляди лири! — бе повторил глашатаят. Минаваше четири и половина часът. Още двадесет и пет минути — топовният изстрел щеше да проехти и търгът щеше да бъде спечелен от този, който бе наддал последен.
Посредниците, след като бяха поговорили помежду си, се готвеха да напуснат площада, твърдо решени да не покачват повече цената. Изглеждаше вече напълно сигурно, че капитанът на „Кариста“, поради липса на конкуренти, щеше да спечели търга, когато неочаквано посредникът от Смирна се опита още веднъж да продължи борбата.
— Три хиляди и петстотин лири! — извика той.
— Четири хиляди! — веднага отвърна Николас Старкос.
Скопелос, който не беше забелязал Хаджина, не можеше да проумее прекалената разпаленост на капитана. По негово мнение тези четири хиляди лири далеч надхвърляха стойността на стоката. Затова той се питаше какво ли кара Николас Старкос да се хвърля по този начин в неизгодна сделка.