Тялото ѝ беше още по-прекрасно отколкото ми се бе сторило в началото — атлетична снага с дълги мускулести крака, тънка талия и плосък корем, без гънка по средата и без грам тлъстина. Големите гърди напираха от банския подобно на две половини от диня. Сетих се обаче, че като привилегирована гражданка тя сигурно е навикнала на добри обноски и реших, че най-добре ще е да играя ролята на съвършен джентълмен. Нямаше начин да не е познала по катера, че съм важна личност, но тъй като бях само по бански — без очилата, униформата и медалите си, — не мисля, че ме е познала.
Казах ѝ само малкото си име и ѝ се представих като морски офицер в отпуск, от Одеса. Това изглежда ѝ направи впечатление и в същото време я накара да се отпусне. Предложих ѝ малко вино и тя прие с очарователна усмивка. След това извадих хавлиен халат от едно от шкафчетата и я загърнах с него, напълних отново чашата ѝ и я поканих да седне до мен на една от възглавниците. Тя свали плувната си шапка и тогава се уверих, че наистина е красавица. Косата ѝ беше с цвят на зряла ръж — момиче от приказките! Тогава си спомних за хората от бреговата охрана, които следяха всяко движение с телескопите си, затова се върнах обратно в рубката и насочих кораба в открито море.
Всяко момиче обича скоростта. Казах ѝ, че този кораб е най-бързият в света. Видях как очите ѝ заискряха от възбуда и почувствах, че плаването ще е приятно. С този двигател, включен на пълна мощ, ни трябваха по-малко от три минути, за да излезем от полезрението на сушата.
Съвсем бях забравил за нещастния професор и се безпокоях единствено от това, че онези от охраната можеха да изпратят някого след нас. Посегнах към радиотелефона, но го оставих, за да не събуждам подозрения у гостенката, говорейки на грузински. Накрая реших, че мога да се доверя на момчетата си и че те няма да направят някоя глупост. В края на краищата достатъчно добре ме познаваха!
Изключих двигателя едва когато на хоризонта вече не се виждаше нищо. Морето си беше все така спокойно и с внезапната тишина се възцари известна възбуда. Пошегувах се с това, като я попитах как се чувства сама с мъж толкова далеч от брега, а тя се усмихна — както ми се стори, доста загадъчно — и прие още една чаша вино. Тогава я дръпнах да седне до мен. Кожата ѝ още не беше съвсем изсъхнала от вятъра, пръхкава от морето, солена на тила. Същевременно усещах, че тя е силно момиче и се надявах, за нейно добро, че няма да се опита да се съпротивява.
Поговорихме малко и установих, че е добра комсомолка, но в същото време с опита си долових у нея известна суета, което бе окуражаващо. А усмивката ѝ ме възбуди почти неистово. Прецених добре момента, дръпнах изведнъж ципа на гърба на банския ѝ, и го смъкнах до талията. Хванах едната от превъзходните ѝ гърди и я стиснах в дланта си, като през цялото време не спирах да говоря. Говорех вежливо, но настоятелно, а тя ме слушаше изключително сериозно, отворила много широко сивите си очи, които излъчваха невинността на интелигентно дете. Скоро усетих, че се втвърдявам в банския, моят хубостник се напрегна като хванато в капан животно и не можех повече да издържам.
— Стига толкова! — извиках аз и като сграбчих тила ѝ с една ръка, а с другата горния край на банските си, се разголих пред нея, при което оня щръкна нагоре като голяма пиперница.
Натиснах главата ѝ надолу си и за мое удоволствие тя изобщо не се възпротиви, а започна да ме работи с вещина, която, да не беше мъчителната ми страст, бих приел почти за раболепна. Езикът ѝ парваше като чевръст пламък, устните ѝ се затваряха неочаквано с очарователен натиск, докато горещата ѝ слюнка се стичаше надолу по слабините, ми. Оставих се, докато почувствах, че върховият момент е опасно близко, тогава дръпнах главата ѝ за косата, тя изстена и аз я хвърлих на възглавниците надолу с лицето. Смъкнах банския през краката ѝ, проснах я по корем и, притиснал колене между бедрата ѝ, грубо влязох в нея изотзад. Отначало беше стегната, все още влажна от морето и аз я подкарах кротко, за да не я протрия. Тя обаче беше зряло момиче и скоро вече се движеше заедно с мен, от което вътрешната част на бедрата ѝ се затопли и стана лепкава, сякаш намазана със смокинов сок. През всичкото това време имах възможност да изучавам тялото ѝ под ослепителната дневна светлина — златистия мъх в основата на гръбнака, извивката на кръста и бледите лунички по раменете. И докато я изучавах, я щипех — първо зърната на гърдите, после по корема, по хълбоците и по стегнатата мускулеста плът на бедрата. Тя стана цялата хлъзгава и аз не можех повече да издържа — направо експлодирах вътре в нея. Зави ми се свят, сякаш онова, което вреше вътре в мен, беше снощният литър кобилешко мляко и него изхвърлях сега надълбоко в нея!