През 1928 и 1929 става главен агент на Ягода в Женева и Париж, натоварен с изпълнението на план• за разпространяване на фалшиви щатски долари чрез германски комунистически агенти, много от които евреи. Наред с другото, това трябвало да налее допълнително масло в разгарящата се нацистка антисемитска пропаганда. (Говори се, че в крайна сметка Сталин бил отменил този план.)
От 1929 до 1938 отговаря за подривната дейност срещу западните страни, особено в известни университети •••. Вербува, наред с много други, Бърджис, Маклийн и Филби.
От 1932 до 1938 е първи секретар на Грузинската и Задкавказката комунистическа партия. На 20 юли 1938 е назначен за заместник-началник на НКВД, една седмица преди юлската чистка сред грузинските комунисти — вероятно за да се покаже, че подобно на Сталин, Б. не проявява към своята собствена нация по-различно отношение от това към другите.
През декември 1938 поема пълния контрол над НКВД с длъжност Народен комисар на вътрешните работи.
През август 1940 НКВД организира убийството на Троцки в Мексико — след един неуспешен опит, който едва не струва на Берия поста му. •
През юни 1941, след нахлуването на Германия в Съветския съюз, става член на Държавния съвет по отбраната. Изявите му тук са печални — сравними по твърдоглавост и некадърност единствено с тези на Ворошилов (когото Сталин по-късно освобождава от длъжността Комисар на народната отбрана, като го нарича „специалист по отстъпленията“).
Самият Б. едва не става причина за загубата на битката за Москва през октомври 1941, когато получава радиограма от един съветски летец разузнавач, който твърди, че е забелязал двайсет и пет километрова колона от немски танкове да се приближава към Москва по Варшавското шосе. Б. заповядва докладът да бъде унищожен като „неубедителен“ и заплашва летеца с военен съд и разстрел „за песимизъм“.
По време на войната е отговорен за масовото депортиране и разселване на национални малцинства — предимно волжки немци и татари, — повечето от които били унищожени. Същевременно отговаря и за военнопленниците.
През май 1940 организира избиването на 10000 полски офицери в Катинската гора ••. Основателен изглежда слухът, че когато чул за толкова много полски офицери, събрани на едно място, Сталин заявил, че подобна концентрация е опасна за сигурността и гнездото трябва да се отстрани. (Той употребил грузинска дума, която може да означава както „да се разпръсне“, така и „да се унищожи“.) Б. приел, че Сталин има предвид хората, а не лагера и взел съответните мерки. На него се приписва също убийството — чрез разстрел, глад и нечовешко отношение — на 270000 полски войници, пленени по време на съветското нашествие в Източна Полша през септември 1939.
Предполага се, че като началник на ГУЛАГ (Главно управление на трудовите лагери) през 1945 е използвал робския труд на петнайсет милиона души.
••• През юли 1943 организира чрез СМЕРШ убийството на генерал Владислав Сикорски, ръководител на Временното полско правителство в Лондон, особено опасен за Сталин, след като германците отхвърлят версията, че са извършили разстрелите в Катинската гора през април. Сикорски загива в самолетна катастрофа при излитане от Гибралтар: официалното заключение е злополука. По това време старши офицер на британското военно разузнаване за района на Гибралтар е Харалд („Ким“) Филби, един от вербуваните от Б.
През 1943 — Герой на Съветския съюз, през 1945 — Маршал на Съветския съюз. Оглавява проекта за създаване на съветска атомна бомба, като първия ядрен опит, известен на Запад като „Джо 1“, вероятно е извършен през август 1949, макар че става известен през септември. (Тъй като мнозинството западни експерти предвиждаха, че руснаците няма да имат ядрено оръжие преди средата на петдесетте, това е важна победа за Б.)
През следващите няколко години ръководи подривните действия и тероризма в „освободените“ страни на Източна Европа, които без изключение до 1949 стават 100% комунистически сателити. ••• През февруари 1948, след комунистическия преврат В Чехословакия, организира чрез изобретателното използване на новото лекарство кортизон „самоубийството“ на Ян Масарик, чешкия външен министър.
През следващите години на засилващ се сталински терор Б. скрито направлява или обръща в своя изгода „Ленинградския случай“, „Кримската афера“ (насочена срещу евреите) и „Мингрелската афера“, За която се смята, че първоначално е била насочена срещу самия Б.
От 1952 до смъртта на Сталин през март 1953 Б. започва все по-ясно да осъзнава, че се превръща в основна мишена на Сталин и укрепва защитата си, състояща се от над едномилионна войска и полиция.