Арестуван през юни 1953, четири месеца след смъртта на Сталин, и ликвидиран. Съществуват три версии за смъртта му:
(1) Официално и най-малко вероятно: арестуван във вътрешния град на Кремъл, след като е бил разобличен на заседанието на Политбюро от 27 юни 1953; изправен на съд пред таен военен трибунал през декември 1953 с обвинение, че е „империалистически агент и предател на отечеството“ и разстрелян заедно с останалите от неговата „грузинска шайка“.
(2) •• Убит в извънградското си имение край Москва при истинско сражение, което той и грузинската му охрана водят с войските на маршал Конев, който се явил, за да го арестува.
(3) Най-вероятната версия: •• Застрелян във вътрешния град на Кремъл след заседанието на Политбюро от маршал Конев и други военачалници, които изчаквали скрити в задна стая. (Хрушчов разказва тази версия на една делегация от френски социалисти през 1956, а по-късно, през 1964 — на Харалд Уилсън и други.) Б. е бил единственият член на Политбюро, на когото е било разрешено да носи оръжие вътре в Кремъл. Държал го в куфарчето си и се смята, че Маленков (на когото се доверявал като на съюзник) му го отнел. Достъп до вътрешния град са имали само членовете на Политбюро, но Б. е разполагал със своя собствена елитна гвардия от 200 грузинци, които са му били предани като на племенен вожд и са загинали до един, защитавайки имението му. По време на заседанието на Политбюро на 27 юни командир на дежурната охрана (около двайсет души) в Кремъл бил полковник Надорая. Чувал съм, ••• че Конев е убил Б. с 22-калибров пистолет, за да се вдига по-малко шум, и се наложило да стреля пет пъти, преди Б. да умре. На Надорая отвън казали, че изстрелите били във въздуха, хората се веселили (не необичайно събитие). Освен това обяснили, че на Б. му прилошало от пиене. Оставало да решат проблема с изнасянето на тялото покрай гвардейците на Надорая, готови да избият всички при най-малкото подозрение. Говори се, че трупът стоял два дни в Кремъл и започнал да се вмирисва, преди да успеят да го изнесат в някакъв сандък, уж пълен със секретни документи.
Обичал хубавия живот. Единствен от членовете на Политбюро се наслаждавал на истински лукс от западен образец, включително и пакард, изработен по поръчка и доставен в края на войната от съветското посолство във Вашингтон. Притежавал голяма къща на ул. „Малая Никитская“ В Москва, която преди това била посолство на Тунис. Наемателите я напуснали с оплаквания, че се явяват духове. (Мазетата са били запечатани.) Разполагал и с извънградско имение, някога собственост на граф Орлов, което било оборудвано със закрит басейн и тенис корт, с билярдни зали, волейболни площадки, стрелбище и частен киносалон. Б. имал високо мнение за себе си като любител спортист — смятал се за особено силен волейболист. Имал и няколко дачи, в това число огромен мраморен палат недалеч от Сочи. • Обичал класическа музика и притежавал оборудване, последна дума на техниката, а също и най-добрата колекция грамофонни плочи в Русия. • Много се палел по бързи коли и катери. • Гардеробът му бил извънредно богат, изцяло поръчван в Лондон и Рим. • Непушач, но кажи-речи алкохолик: пиел най-вече водка, френски коняци и грузински вина. • Голям почитател на хубавото ядене и особено на плодовете. • Четял само историческа и биографична литература, както и романтична поезия от деветнайсети век.
Работел в богато мебелиран кабинет в затвора „Лубянка“ — в крилото, където по царско време се помещавали канцелариите на някаква застрахователна компания. Там са извършени множество от неговите изтезания и убийства.
Често разговарял на грузински със Сталин, което вбесявало останалите членове на Политбюро. • Когато Молотов направил опит да научи езика, Б. арестувал учителя му и Молотов схванал намека.
Силно хетеросексуален, с влечение към много млади момичета. Харесвал и зрели жени, особено актриси и балерини, с някои от които поддържал продължителни любовни връзки. Винаги играел кавалерска, джентълменска роля пред своите „жертви“ — при условие че те проявявали сговорчивост. В противен случай използвал или лекарства, или сила. Много щедър на подаръци и прояви на специално внимание към онези, които харесвал. Много обичал и спортистки, които неговият адютант, полковник Саркисов обикновено му доставял чрез председателя на Комитета по спорта на СССР. Имал особена склонност към червенокоси сванетинки — племе, пословично с нравствената безупречност на своите жени — и това създавало проблеми на адютанта му.