За личния му живот нямаше нищо. Това като че ли ни предоставяше две важни предимства: не само дневниците щяха да представляват още по-голям интерес от историческа гледна точка, но и ние можехме да си позволим да разгърнем фантазията си за интимните навици на Берия почти до безнаказаност. Така обаче аз се оказах изправен пред едно особено предизвикателство. През първите няколко дни работата ми се бе сторила не особено трудна, почти лесна и дори ми изглеждаше, че по-голямата част от нея се пада на Борис, докато моята задача бе едва ли не синекурна с тези описания на английски, които впоследствие трябваше да бъдат преведени обратно на грузински. Постепенно започвах да осъзнавам, че за да бъде книгата наистина убедителна, ще е нужно творческо писане на равнище, защото докато Борис осигуряваше основната информация, от мен се искаше не само да поднасям похотливи описания на сексуалните приключения на тиранина, но и да ги потвърдя с убедително проникване в характера на този човек. Той се очертаваше като жесток, циничен, негодник егоист, който бе успял да се добере до върха с намерението да се забавлява колкото може, докато е там. А препрочитайки онова, което бях написал, открих обезоръжаваща откровеност, на места дори известна насмешлива свенливост в неговите изповеди, сякаш той разбираше що за чудовище е и не искаше да лицемери или да се опитва да се защити.
Започнах да се убеждавам, че тази част от „дневниците“ е не толкова мистификация, колкото негативен опит да се обясни характера на един голям злодей. Задачата на Борис бе по-привлекателна — тя включваше изкуството на фалшификатора да реши кои от общоизвестните факти да включи и да покаже част от тях изкривено възприети в съзнанието на Берия?
Спомних си, че бях чел едно унищожително опровержение на мемоарите на Хрушчов от някакъв водещ съветолог, който цитираше редица фактологически грешки. Но нали Хрушчов — ако е вярна официалната версия — е вадил напосоки онова, което си е спомнял с отслабващата си памет на пенсиониран старец. По същия начин се предполагаше, че Берия не е писал за пари или за поколенията, а просто се е забавлявал през свободните си минути с хаотични откровения. Той едва ли би се връщал — особено след тежък нощен запой и преди изтощителния следващ ден — да коригира написаното, като сверява всяка дата и факт с официално приетите версии.
Накрая се спряхме на един компромис. Докато аз извайвах личния му живот — като и двамата бяхме сигурни, че фактически няма начин нещо да бъде проверено или поставено под съмнение — Борис щеше не само да сглоби скелета на книгата около доказаните факти, а и да вмъкне един поток от размити подробности: някои отчасти правдоподобни или поне вероятни, други направо съчинени. Записки за тайни срещи и телефонни разговори, съчетание между факти, измислици, алюзии и инсинуации — всичко това щеше яко да издъни, парче по парче, голяма част от научните възстановки, оставяйки други не само непокътнати, но дори заздравени; щеше да потвърди необоснованите предположения и упоритата убеденост ad hoc на някои историци и в същото време да преобърне други теории, като им се противопостави или направо ги отхвърли. Без съмнение много изследователи биха изказали съмнения в автентичността на творбата по чисто лични съображения, но други пък биха побързали да я приветстват като безценно „потвърждение“ на онова, което те открай време са твърдели.
На Борис принадлежеше идеята да вмъкнем в повествованието измислени герои с правдоподобен руски или грузински произход, които Берия щеше да споменава по традиционния славянски обичай само с малките и бащините имена, а на места със съкращения, инициали и цветисти прякори, което според него щеше направо да подлуди съветолозите, да ги обърка и разколебае.
Тези подробности, едновременно автентични и измислени, щяха да бъдат разкрасени със случайни вметки и наблюдения на Берия, насочени предимно към неговите съучастници или врагове, без да има начин да бъдат потвърдени или опровергани въз основа на известните факти. Например че Абакумов, главният оръженосец на Берия и по някое време началник на контрашпионската организация СМЕРШ, използвал френски одеколони, за да задушава миризмата на пот, след като е играл волейбол с Берия; или че Влодзимирски, началник на Особения отдел, винаги нагласял така нещата, че да губи на билярд срещу Берия, дори когато залагал значителни суми.
Ден след ден Борис също попълваше две тетрадки — едната червена, другата черна — с колони славянски завъркулки и цифри. Както обясняваше, те представлявали ключът към успешното увенчаване на всичките ни усилия; и всяка сутрин, когато изваждахме ръкописите, книгите и машините под сянката на лозниците, тъкмо тях държеше непрекъснато под ръка и прилежно ги отнасяше в стаята си, щом приключехме с работата за деня.