— Да. С помощта на нашия унгарски приятел Ласло Ласло. Както ти казах, на времето той е бил висш функционер в комунистическото правителство на Ракоши в Унгария. Няколко години по-късно обаче, по време на масовия сталински терор, насочен срещу евреи и заподозрени титовисти, той предприел безпрецедентната стъпка да напусне партията. Това разбира се било проява на самоубийствена смелост, но Ласло Ласло си е такъв. По-късно, по времето на Хрушчов, като полковник от Червената армия имал възможността да посети Москва, където разказал на баща ми една много странна история. Когато подал оставката си, унгарските шефове били толкова смаяни от постъпката му — почти равнозначна на самоубийство по това време, — че първоначално не знаели какво да правят. Ласло Ласло не фигурирал в официалния московски списък за инсценираните показни процеси, освен това той бил стар боен другар на Ракоши от Москва. В крайна сметка Ракоши поискал от него да изложи десет основания за оставката си. Старият Ласло Ласло седнал с бутилка барацк — местната сливова ракия — и като първа причина посочил факта, че смята полицейския терор при Ракоши за по-лош от терора при фашисткия режим на адмирал Хорти през войната. Като втора причина изтъкнал, че сталиновата антисемитска кампания с нищо не е по-добра от унищожаването на евреите от страна на нацистите. След това дълго не могъл да измисли друга причина. Пресушил бутилката до дъно и най-сетне написал: „Трето: Комунизмът не дава ефект“. След това запечатал написаното и го изпратил лично до Ракоши.
— И после?
— Ами една седмица не се случило нищо. През онова лято било много горещо и той грабнал жена си, вече покойница, и сина си, който избяга в Америка през петдесет и шеста, и всички заминали за Балатонското езеро. Ласло Ласло разправяше, че едва ли е изтрезнявал за повече от няколко часа през цялата онази седмица. Не щеш ли, сутринта на осмия ден срещнал някакъв литературен критик, когото познавал от Будапеща. Стар партиен слагач, според Ласло Ласло доста безобиден. Двамата изпили някоя и друга чашка, след което на Ласло Ласло неочаквано му станало зле. Отишъл да поплува и го обзело някакво необикновено усещане. Имал желание да се удави. Естествено и дотогава не му било весело, чакайки всеки миг ченгетата да го подберат, но както ми каза, това било съвсем различно усещане. Не обикновена депресия, а някаква самоубийствена лудост. Единствено мисълта, че онези също искат той да се удави, го накарала да не се предаде и да не се остави да потъне във водата. Когато излязъл на брега, от критика нямало и помен, но депресията на Ласло продължила и дори се задълбочила. Три дни не бил в състояние нито да говори, нито да се движи, само седял и плачел. И всяка една минута от тези три дни имал едно-единствено желание — да свърши със себе си. Едва когато се върнал в Будапеща и отишъл при своя лекар, който му дал някакви силни лекарства против депресия, усещането започнало да се разсейва. След още два дни ония дошли и го арестували. Осъдили на десет години тежък поправителен труд за противодържавна дейност.
Впрочем Ласло Ласло бил чувал, че полицията използва медицински препарати. Едно от лекарствата било кортизон или някаква много примитивна негова форма, с остра самоубийствена депресия като един от множеството странични ефекти. Ласло Ласло се кълне, че онзи критик не само бил сипал огромна доза в питието му, но и че същият номер е бил приложен с Масарик. Ако това е вярно, mon cher, много от въпросите около смъртта на Масарик намират отговор. Той наистина е скочил, но едва след като преобърнал наопаки аптечката си, опитвайки се да намери някакви хапчета — навярно успокоителни, — за да облекчи депресията си. После, изпражненията по перваза на прозореца: Ласло Ласло ми разказваше, че от лекарството три дни поред тичал през десет минути до тоалетната. Масарик е имал толкова силна диария, че дори си постлал в тоалетната, за да е по-близо.
— А драскотините по перваза на прозореца?
Борис сви рамене.
— Вероятно в последната минута се е опитал да се изтегли обратно. Или може би се е появил някой от хората на Берия и му е помогнал с едно последно блъсване?
— И Берия ще потвърди всичко това?
— Разбира се. Ето ти една сензацийка, при това няма начин да бъде проверена.
— Сигурен ли си в медицинската страна на нещата?
— Сигурен съм в Ласло Ласло — предизвикателно заяви Борис. — Той може да е чешит, но не е лъжец.
Не спорих. Аз също бях чувал разни неща за първоначалната употреба на кортизона и за страничните му ефекти, освен това не се налагаше да уточняваме какво точно е било лекарството. Дори и в онези години на пазара е имало достатъчно препарати, които биха могли да причинят подобен ефект.