— Направих едно важно откритие — най-после проговори той, като се огледа наоколо, за да се увери, че не го подслушва никой. — Една малка подробност, но изключително важна в контекста на това, за което пишем. Подозирах го от известно време и тази сутрин, докато ти беше в града, открих доказателството. В един стар съветски сборник с биографии, издадена в Москва през 1951 г.
Той извъртя към мен кървясалите си очи и продължи с нисък глас и дъх, вонящ на чесън и грапа:
— Сегашният съветски министър-председател Алексей Косигин — той изговори името шепнешком — има дъщеря, която е омъжена за сина на генерал Гвишиани, един от малцината оцелели от така наречената „шайка на Берия“ и един от най-жестоките му главорези.
Той замълча. Аз чаках, без да кажа нито дума.
— Съветските ръководители държат личния си живот в строга тайна — продължи Борис. — Вероятно малцина на Запад знаят дори, че министър-председателят има дъщеря. Но този Гвишиани е истинско чудовище. Сега е пенсионер, но досието му е едно от най-ужасяващите в руската история след тези на Сталин и Берия. Да, живичък е. И, знаеш ли, те имат син на име Дзермен. Дълго време това беше загадка за мен, тъй като нито името не е руско, нито изобщо прилича на име, ако питаш мен. И тогава открих: това е изкуствено име. Съставили са го от сричките „дзер“ и „мен“, първите в имената на Дзержински и Менжински, основателите на ЧК и първите епични комунистически убийци. Представи си само, да кръстиш детето си на такива хора!
— Това едва ли е престъпление — небрежно казах аз, — дори и в Съветска Русия.
— Престъпление! — изрева Борис. — Ти не схващаш най-важното, дявол да го вземе! Косигин е смятан за либерал според комунистическите стандарти, един вид противотежест на железните глави в Президиума. Но ако излезе наяве, че е бил свързан по някакъв начин с човек от шайката на Берия, с него е свършено.
Този път изрекох далеч не така небрежно:
— Нали не възнамеряваш да сложим това в дневниците?
Борис се ухили лукаво:
— О, възнамерявам да направим нещо много повече, mon cher. Питам се защо Косигин и Гвишиани са все още живи? Един стар сталински убиец и един ревизионист либерал? Така е, защото по различно време всеки от тях е разполагал с твърде много компромати за другия. Да вземем министър-председателя, който е стар ленинградски партиен функционер. През четирийсет и девета Сталин решава, че ленинградските партийни водачи набират прекалено голяма сила — били по-умни и не толкова корумпирани колкото грузинската шайка. Арестува ги и ги разстрелва. Но сред тях е имало и няколко именити личности и въпреки обичайните самопризнания Сталин се е нуждаел от някакво по-сериозно „доказателство“. Разбира се, Косигин със сигурност никога не е бил приближен до Сталин. Знам, че след войната в разговор с Майски, бивш съветски посланик в Англия, е нарекъл Сталин „оня сипаничав касапин“. И въпреки това Косигин не само е жив, но и още е на власт. Е, защо? Защото — и той затупа с ръка по мраморния ръб на басейна, отмервайки всяка своя дума, — защото именно той е доставил доказателството, от което се е нуждаел Сталин! Косигин е предал своите другари. Било му заповядано да натопи останалите ленинградски водачи. В противен случай… — той зацапа с крака в басейна и се ухили. — Ето това ще разкаже Лаврентий Павлович Берия в своите дневници, mon cher!
Аз станах.
— Чуй ме сега, Борис. Да изпързаляш някакъв американски издател е едно. Опитът да унищожиш един от съветските ръководители в момента е съвсем друга работа.
— Смяташ, че е неморално ли?
— Смятам, че е опасно — казах аз, като се опитах да избягна веселото презрение в очите на Борис — Освен това сам казваш, че човекът е либерал. Или най-малкото, че е по-добър от останалите в тайфата. Защо да го унищожаваме?
— Ами! Всичките са от един дол дренки! Когато казвам „либерал“, нямам предвид ония стари кримки от британската Лейбъристка партия. Днешните приятелчета в Кремъл не са пасли агънца по време на последните сталински чистки. Освен това един си отива, идва друг. Нещата не се променят.
— Тогава защо е нужно да си правим труда?
— Книгата ще стане много по-сензационна, с всичкия този секс и с политическия скандал ще се превърне в страхотен бестселър! Мисля, че бихме могли да поискаме три милиона долара? — добави той, ритна във водата и потърка ръце една в друга, сякаш ги миеше.