Кимнах утвърдително.
— Обикновено бяха или с бради а ла Че Гевара, или с бели чорапи и кафяви обувки. Но какво е накарало КГБ неочаквано да прояви такава цивилизованост?
— Не цивилизованост, mon cher. Предпазливост. Вече е друго. По времето на Берия те бяха държава в държавата, своего рода мафия, отговорна единствено пред Боса. Случвало се е екзекуторите да бъдат екзекутирани, инквизиторите да бъдат инквизирани, но никога не се случвала някой да бъде привлечен към отговорност вън от организацията. И ето че се явява Никита пред Двайсетия конгрес с прословутите си „отклонения от социалистическата законност“, след което вече нищо не е съвсем същото. Съветският Наказателен кодекс е доста изчерпателен документ и има един член — седемдесети, за разпространяването на антисъветска пропаганда, — който може да се извърта така, че да приляга всеки път, когато режимът реши. Но момчетата са длъжни вече да внимават. Сбъркат ли някъде, вече няма никаква гаранция, че някой хубав ден грешката им няма да се обърне срещу тях. Това до голяма степен разваля удоволствието им.
— Не се и съмнявам, че е така. И, предполагам, сега искаш да ми кажеш, че е нормално да има пропуски и в досиетата на другарите Шелепин, Гречко и Брежнев? И може би разчиташ те да решат, че досиетата им са непълни? На това, че никога не са водили досиета на педерастите в Комсомола? Че разузнаването на Червената армия и СМЕРШ са пропуснали всички подробности от дейността на Гречко в Германия през четирийсет и пета? Че не разполагат с цели купища филми, заснети по време на оргиите в дома на Александров — вероятно по разпореждане на самия Берия? А какво ще кажеш за горкия стар Алексей Косигин? Ти самият каза, че те сигурно знаят всички подробности за ролята му в Ленинградския случай. Тогава защо да не знаят и за другите? Разчиташ на шанса ли? Надявайки се, че някой американски издател просто няма да може да устои на изкушението или че ще бърза на всяка цена да изпревари другите?
Замълчах, останал без дъх в жегата.
— Борис, ти знаеш как стоят нещата. Захванали сме със сериозна работа. Нека да я доведем докрай.
Той се усмихна.
— От какво си толкова изплашен, mon cher?
— Изплашен ли?
Думата отекна в мен подигравателно, горчиво, подтиквайки ме да избухна. Трябваше да се овладея на всяка цена. Да остана спокоен, но да не отстъпвам. Изобщо да не проявявам страх или гняв — все едно че си имам работа с дете или с опасно животно. Опитах се да го погледна с безразличие, но слънцето грееше прекалено силно и клепачите ми лепнеха от пот.
Прекалено горещо беше, за да се спори, прекалено горещо беше, за да може толкова да мисли.
— От какво си изплашен, по дяволите! — кресна отново той.
Направих опит да отговоря, но устата ми бе пресъхнала, а когато премигнах, клепачите ми залепнаха.
— Върви на майната си! — прошепнах аз. — Ти искаш да провалиш целия проект и да ни натресеш обвинение в измама.
Но дори не бях сигурен, че изобщо ме чува — все едно дали крещях или шепнех думите в глуха ярост, — защото той през цялото време се надсмиваше.
— Теб просто те е страх, че можем да разстроим онези мръсни гангстери в Кремъл. Мислиш си, че понеже носят костюми и вратовръзки и пият наздравици с вашите западни дипломати под искрящи полилеи, са добри хора? Ами! Нима си въобразяваш, че някои от онези свини щяха да надживеят Сталин и днес да са на власт, ако ръцете им не бяха до лактите в кръв?
Отново проумях, че всичко е безполезно. Той изглеждаше така, сякаш се наслаждаваше на някаква страхотно весела шега.
— Бедата ти, mon cher е, че си по душа плейбой. Единственият ти мерак е един голям скучен чек. За да можеш да си купиш гаджета, шампанско и ситроен ферари.
— Мазерати — поправих го аз. — А ти какво искаш? — попитах. Не ми харесваше да ме наричат плейбой.
— Да им го начукам на тези копелета от Кремъл, — извика той. — Да им начукам в задниците най-големия политически скандал, който е видял светът!
— Няма да ти повярват, знаеш това. Ти самият каза, че в КГБ не може да няма образец от почерка на Берия. Нищо чудно да пазят някои от неговите секретни документи, дори дневници. Така че какъв е смисълът да се занимаваме с една клевета, съшита с бели конци?
Борис се изхили.
— Забравяш за десетте процента масло. Старата тоталитарна максима — пълната лъжа се приема по-лесно отколкото цялата истина.
Аз се обърнах уморено и се заизкачвах с препъване по стъпалата към къщата.
— Ти нямаш повече нужда от мен, Борис. Аз си свърших порнографската част. Свободен си да напъхаш вътре всичката политическа мръсотия, която ти хрумне. Само трябва да си намериш нов шофьор, който да пазарува.