— Къде откри това?
— У самия Берия. В дневниците му, къде другаде? — Той се ухили и чукна с ножа си по чашата ми. — Пийни малко вино, mon cher. То ще те направи по-възприемчив за деликатността на плана ми.
Той омете изцяло чинията си, след това извади едно снопче от печатните си бележки на руски.
— Първо трябва да вникнеш в подробностите на Лекарския заговор. Това е последният гърч от втората вълна на сталиновия терор, прекъснат от смъртта на Стария на пети март петдесет и трета. През целия си живот той не е вярвал на лекари, особено ако са били евреи и като Хитлер предпочитал самолечението и народната медицина. Фактически през последните си дни е бил точно толкова луд колкото и онова куче Хитлер. Само че може би по-умен от него.
Той се облегна назад и започна да превежда от напечатания машинописен лист:
— Сценарият на заговора е следният: През есента на петдесет и втора някаква лекарка изобличава петнайсет от най-изтъкнатите си колеги в открито писмо до властите. Наред с други престъпления тя ги обвинява, че са отровили Шчербаков и Жданов, стари пияници, починали от сърдечен пристъп. Всичките петнайсет лекари правят самопризнания, че са работили за британската, американската и израелската разузнавателни служби. След като направили самопризнания, изтръгнати с мъчения, Сталин разгръща широкомащабна кампания срещу евреите, твърдейки в неподписана статия за „Правда“, че ционистките агенти подкопават страната и „унищожават ръководните кадри на държавата“. Това е бил началният залп на замислената от Сталин масова антисемитска чистка, при която евреите е трябвало да бъдат депортирани в Северен Казахстан — уж по тяхно собствено желание, за да бъдат защитени от „гнева на масите“. Но Лекарският заговор е имал и по-изтънчени цели. Така например в списъка на ръководителите, които лекарите възнамерявали да убият, подозрително отсъстват имената на редица старши членове на Политбюро: Молотов, Микоян, Ворошилов… и Берия. Скритият смисъл бил, че обвинените лекари са получили заповед от своите чуждестранни господари да запазят тези хора и това развързвало ръцете на Сталин сам да им предяви обвинение в шпионаж. Сталин подчертава и това, че заговорниците възнамерявали „да подкопаят здравето на висшия команден състав на армията“, с което подсказвал, че ударът не е насочен срещу Червената армия и че дори ще я освободи от опекунството на някои могъщи партийни лидери. В този случай сценаристите на заговора били избрани лично от Сталин извън системата на Бериевия НКВД. Само няколко дни след смъртта на Сталин тринайсет от оцелелите лекари — двама починали по време на разпитите — са освободени и целият заговор публично е отхвърлен като „отклонение от социалистическата законност“.
Той се огледа внимателно наоколо и скри листовете обратно в джоба на сакото си.
— Нали виждаш колко на време идва смъртта на Стария? Останалите членове на Политбюро са без значение. Достатъчна е била една дума на Сталин, за да изчезнат от хоризонта. С Берия обаче е друго. При смъртта на Сталин той е командвал над един милион въоръжени мъже, като седемдесет и пет хиляди от тях са били съсредоточени в Москва и са разполагали с танкове и катюши. Помня ги всичките, в специалните им сини униформи, застанали на всеки ъгъл със заредени автомати. Личната армия на Берия.
— В такъв случай — защо не е предприел нищо, вместо да чака четири месеца и накрая да загуби главата си?
— Това, mon cher, е една от загадките на съвременната история. Съществуват няколко ключа за разгадаването ѝ. Най-вероятната версия е, че Червената армия се е страхувала от Берия колкото и всяка друга групировка и в критичния момент го е убила във вътрешния град на Кремъл.
Той млъкна, за да долее чашата ми от новата бутилка фраскати, която току-що бе цъфнала на масата. Аз не обърнах внимание на това.
— И как Берия е убил Сталин?
На Борис му бяха нужни няколко секунди, за да отговори, подобно на актьор, подчертаващ с пауза своята реплика.
— Като на романист ще ти допадне изтънчеността. Това ще бъде неочакваната развръзка на цялата книга!
Той се наведе над масата.
— Ще поддържам тезата, че Лекарският заговор е бил истински! Не проектираният от Сталин, а друг, от самия Берия. Знаем от няколко източника, в това число от Хрушчов и Светлана, че на старини Сталин е страдал от високо кръвно и флебит. От Светлана знаем, освен това, че край леглото му са се въртели някакви странни лекари, които му слагали пиявици на врата и му биели инжекции, докато накрая се задушил до смърт. Знаем също, че при смъртта му Берия единствен не е показал никакъв признак на скръб, дори се изсмял, заповядат да приготвят колата му и заминал. Както разбираш, по онова време всеки лекар, който се намирал в близост до ръководството, треперел за кожата си. И какво е трябвало да направи Берия? Просто да привика един от тези лекари и да му каже: „Докторе, или, или!“ И какво по-просто от тук нататък — малко отрова за Стария със сипаничавото лице, може би дори чрез една от пиявиците във врата му!