— Господин Малори? Господин Дробнов? — Единственото движение, което направи, бе да загаси цигарата си и незабавно да запали нова от един пакет, оставен до главата ѝ на възглавницата. — Не мога да ви предложа нито чай, нито кафе, печката отвън е развалена. Желаете ли уиски? Или ликьор?
Английският ѝ беше спокоен и самоуверен, акцентът ѝ звучеше по-скоро като френски, отколкото като руски. Борис си поиска уиски и тя посочи полупразната бутилка върху една лавица до газовата печка. Аз се намърдах в креслото. Борис си наля питие и остана прав. Нашата домакиня все още не бе помръднала.
Дори и легнала, личеше, че е висока жена с едър кокал — по-скоро впечатляваща, отколкото хубава. Беше облечена с джинси и черен пуловер, без сутиен отдолу. Ноктите на босите ѝ крака бяха кървавочервени, широкото ѝ лице излъчваше увереност. Имаше прав нос и тежка коса с цвят на лъскави кестени. Изглеждаше на около трийсет, трийсет и пет години.
— Ако искате вода — обърна се тя към Борис, — отвън има чешма. — Той поклати отрицателно глава. — Можете да сипете едно и на мен — добави тя.
Докато той ѝ наливаше, аз огледах стаята. Беше малка, спалня и дневна едновременно, с изглед към двора и толкова мрачна, че лампата светеше. В наредбата нямаше нищо женско и за момент ми напомни за кът от апартамента на Борис в Мюнхен: отрупаното с хартии бюро и задръстените с издания на френски и руски полици.
— Значи вие сте написали заедно някаква книга — каза тя и сплете пръсти зад тила си.
— Половината на английски, половината на руски и искате от мен да я преведа на грузински?
— На мингрелски диалект — каза Борис.
— Значи знаете, че съм мингрелка?
— Разбрах го от вестниците — казах аз.
Тя ме погледна със сънени черни очи.
— Това не е разпит, нали? Официален, искам да кажа?
Но преди да отговоря каквото и да е, тя каза нещо на руски на Борис, който в момента пристъпваше от крак на крак като животно в клетка. Той изрече нещо в отговор и то прозвуча като порой от руски ругатни. Тя сви рамене и отново се обърна към мен.
— Нека да се разберем, господин Малори. Вие сте възпитаник на Кингс колидж и пишете на мен, съвършено непозната ви, от Западна Германия, като ми предлагате да извърша някакъв специален превод. Сега идвате и ми казвате, че искате книгата да бъде преведена не на грузински, а на мингрелски диалект. Правилно ли съм схванала?
Аз кимнах, а Борис отпи глътка уиски.
— Много добре. В момента може би няколко хиляди грузинци живеят извън Съветския съюз, повечето от тях в Париж. Едва неколцина от тях говорят мингрелски. Съгласете се, че не мога да не се запитам: каква е целта на всичко това? Да не би възнамерявате да пренесете книгата нелегално в Съветския съюз?
Борис, който бе започнал да крачи насам-натам по оскъдното подово пространство, спря и отвори уста, но тя вдигна ръка:
— Моля ви, оставете ме да довърша. Защото дори и в това няма никакъв смисъл. Всички мингрелци в Съветския съюз говорят грузински и повечето от тях знаят руски. Та защо трябва да бъде на мингрелски?
Борис изпи уискито си и без да пита, си наля още. Лицето му бе силно почервеняло.
— Много питате! — извика той. — Още не сме споменали и думичка за условията. — И той изля нов порой от руски.
Тя му отвърна нещо, от което той почервеня още повече, и се обърна към мен:
— Господин Малори, вашият приятел не изглежда особено сговорчив. Аз не съм сътрудник на никаква разузнавателна служба и предположението, че бих могла да бъда не ме засяга особено. От друга страна, не разполагам с никакъв начин да разбера вие кои сте. В края на краищата, ако става въпрос за нелегално пренасяне на някакъв ръкопис в Съветския съюз, тези неща се вършат непрекъснато. Не това ме безпокои. Но аз наистина имам да довършвам дисертация и да защитавам аспирантура и ако вие желаете да ви помогна с някаква тайна работа, свързана с мингрелския диалект, трябва най-малкото да бъдете честни от самото начало. Както и да ми заплатите някаква прилична сума. По-малко от лира на страница е мизерия!
— В случая става дума за дискретност. Тя е колкото в наш, толкова и във ваш интерес. Но мога веднага да ви кажа, че книгата няма да бъде пренасяна нелегално в Съветския съюз. Във всеки случай, не и от нас. Ние сме написали триста и петдесет страници, които искаме вие да преведете на мингрелски, след което ще се опитаме да ги продадем на някой американски издател.
Тя седеше почти неподвижна, загледана в пръстите на краката си. Запали нова цигара, разгъна бавно краката си, отиде до полицата при газовата печка и напълни отново чашата си, върна се в леглото и лежа известно време, вдишвайки дълбоко дима и отпивайки от уискито. Накрая седна в леглото и кимна с глава. Когато заговори, не гледаше към никого от нас.