Архивът на Берия

Чак към края на вечерята заговорихме за необходимостта тя да засвидетелства автентичността на книгата.

— Един малък инцидент в Московското балетно училище при Болшой театър… — подхвана Борис.

— Не ми говорете за това училище. Изхвърлиха ме оттам, защото бях прекалено висока, с прекалено големи крака!

— Иска ми се да ти обясня някои неща, преди да прочетеш ръкописа — казах аз. — Книгата фактически се състои от две части: политически раздел, написан предимно на руски от Борис. И английски, написан от мен.

— Английският е отвратителен, чиста порнография! — провикна се Борис.

Аз не му обърнах внимание.

— Всъщност ние желаем от теб, Татана, да представиш някакво доказателство пред издателите, че написаното е автентично.

— Американските издатели не се нуждаят от доказателства — каза тя. — Достатъчна им е надеждата за голяма печалба.

— Съмнявам се, че с тази книга нещата ще стоят точно така. Борис е включил материали за сегашните ръководители в Кремъл, които могат да доведат до сериозни политически сътресения. В Русия, имам предвид.

— Браво на Борис! Колкото повече неприятности им създадете, толкова по-добре. Стига, разбира се, да не правите това, като изкарате, че Берия си е останал един неразбран човек и че за всичко е бил виновен единствено Сталин.

— Ни най-малко — казах аз. — Той пише съвършено откровено за всичко и особено за мераците си по съвсем млади момичета.

— Колко млади?

— Дванайсетинагодишни.

— А, да. Това всъщност е зряла възраст за южните народности в Съветския съюз. Но къде ме виждате мен във всичко това?

— Ти си една от жертвите му.

— Аз?

— Берия те вижда на улицата и един от неговите адютанти те отвлича. Докарват те в къщата му в Москва и той те изнасилва.

— Когато съм била на дванайсет години?

Аз кимнах, а тя се замисли за момент и лицето ѝ стана сериозно.

— Да, предполагам, че съм била горе-долу на тази възраст тогава. Приятно ли ми е било?

— Разбира се, че не.

— И ще се наложи ли да се навлиза в подробности?

— Да. А по-късно, или преди книгата да излезе от печат, в случай че издателите проявят недоверие, или след това, ако възникнат някакви спорове, ти с голяма неохота ще се съгласиш да дадеш интервю за пресата и да потвърдиш автентичността на епизода.

Борис се намеси:

— Ние пишем, че баща ти е бил застрелян лично от Берия, защото отказал да мълчи, дори и след като му предложили пет хиляди рубли годишно и дача край морето.

Тя го погледна с любопитство.

— Откъде знаете, че баща ми е убит от Берия?

— Убит от Берия? — зяпна насреща ѝ Борис.

Тя кимна.

— По време на така наречената Мингрелска афера, през петдесет и първа. Той беше училищен директор и го обвиниха във връзка с националистически настроени интелектуалци. Арестуваха го и повече не се върна.

Борис плесна с ръце.

— Това е страхотна новина!

Нетактичността му не предизвика никаква реакция у нея.

— Предполагам, че всичко това е част от сделката? — попита тя.

— За триста хиляди долара — каза Борис — не би могла да очакваш, че ще ти предложим само някаква „преводаческа работа“ за месец-два.

Тя отново кимна.

— Нека обаче не забравяме нито за момент: ако всичко мине успешно, дори и с моята помощ. Има стотици начини да бъдете разобличени. Например помислили ли сте за хартията и машината?

Борис ѝ обясни как стои въпросът с хартията и че е уредил да заеме една стара грузинска пишеща машина от свой приятел в Париж.

Това ѝ направи впечатление.

— Това ми харесва. Така изящно просто е.

— А какво ще стане с дисертацията ти? — попитах аз.

Тя се засмя.

— Смяташ ли, че има дисертация, която да струва триста хиляди долара?

— В такъв случай кога можеш да започнеш?

— Утре.

— Не тук — каза Борис. — В един университет, дори и по време на ваканцията, се клюкарства твърде много. Ще отидем в един малък хотел в Северна Франция, близо до Абвил. В „Мишлен“ е отбелязан с една звезда. Но е много тихо място, дори през лятото.