Тогава ѝ разказах за нашия план да замина за Будапеща и да установя връзка с приносителя. Отначало тя ме слушаше с недоверие.
— Единствено на думата на Борис ли разчиташ, че този човек ще го направи?
— Неговата дума обикновено значи нещо — казах аз.
Тя не се върна на този въпрос.
— Ще трябва много да внимавате — каза накрая тя. — Всички ще трябва много да внимаваме. Ако оставим дори и най-малката следа, и най-дребната улика… — тя отпи малко перно. — Това не е просто измама — добави тя, като кимна към ръкописа на леглото. — В Съветския съюз това ще се разглежда като държавна измяна.
— Смяташ, че ще стане опасно ли? От страна на руснаците, имам предвид?
— То се знае. Нали не си мислиш, че ще гледат със скръстени ръце как се разпространяват подобно нещо? Те не могат да си го позволят. Репутацията на половината от ръководството ще бъде поставена на карта. Но, разбира се, ще трябва първо да ни открият.
Седнах и се заслушах в рева на прилива, който долиташе над блатата. Всъщност докато влизах в стаята ѝ, ме интересуваше единствено как възприема порнографските ми творби, а тя дори не спомена за тях. Вместо това пробуди всичките ми опасения, припомняйки ми загубената битка срещу Борис и неговите необуздани пориви за отмъщение. Тя също е била съветска гражданка, беше наясно с всичко и именно затова ме безпокоеше липсата на възбуда у нея, спокойното възприемане на опасността като неотменима част от условията на играта. Както бе казал Борис, никой не получава 300000 долара хонорар само за един превод.
Докато вечеряхме, тя ми разказа за живота си в Русия и в Израел. След като приключила с балета, се снимала в няколко филма, но отказа да говори за това с думите:
— Играех келнерки и барманки, филмите бяха изцяло пропагандна бълвоч.
На двайсетгодишна възраст се омъжила за офицер от Червената армия и три години по-късно се развела с него.
— Той беше един самонадеян пуяк и обичаше единствено да се перчи в униформата си.
Нямали деца. По-късно станала учителка — първо в едно сиропиталище, после в някакъв московски техникум, и там се запознала с един възрастен евреин, който по време на по-либералните Хрушчовски години се сдобил с емиграционна виза за Израел.
— Задушавах се в Русия. Исках да се измъкна, където и да било, затова се омъжих за него. Той беше твърде стар. Единственото забавно нещо, свързано с него, беше, че откри ресторант на Тивериадското езеро, в който пробутваше на туристите свински пържоли, представяйки ги за овнешки.
— Четох, че загинал в Шестдневната война.
Тя се изсмя рязко.
— Вярно е. И знаеш ли как? Блъснал се с една полева кухня в танк. Целият екипаж се състоял от лекари, петима души. Но не могли нищо да направят. Умрял на място.
Палеше цигара от цигара, разказваше и непрекъснато пиеше, редувайки вино с горчиво кафе. Апетитът ѝ също го биваше. Забавно ми беше с нея, харесвах я, но бе някак неспокойна. Трудно бе да се каже дали се тревожи от нещо или е просто умислена или отегчена. Не можех да разбера.
Останахме на масата и след като приключихме вечерята, тя продължи да пие кафе и коняк и да ми разказва за Кеймбридж. Коментарите ѝ бяха съвсем немногословни.
— Спокойна застояла вода с прекалено стари или прекалено млади хора. Повечето от студентите са недозрели идеалисти. Въобразяват, че за да си революционер е достатъчно да се тъпчеш с наркотици и да лепнеш на стената си снимки на Джейн Фонда и на сталинистката дева Анджела Дейвис. А дълбоко в себе си са така невинно буржоазни!
Поръча нов коняк и ми предложи да я придружа на балкона ѝ, където да го изпие. Тръгнах след нея и щом вратата се затвори, тя остави чашата на нощното шкафче, притегли главата ми и ме целуна в устата. Аз разплисках половината от кафето си.
— Съблечи се — каза тя и миг по-късно самата беше гола.
Тялото ѝ, така успешно прикривано под убогото облекло, се оказа прекрасно. Любеше се почти свирепо и в същото време всеотдайно и с въображение. Накрая изви глава настрани и захапа възглавницата, за да не вика. Когато свършихме, тя ме целуна нежно зад ухото, след което стана и се изми. Като се върна в леглото, каза:
— Смятам да почета малко, нали не възразяваш? — и се напъха под чаршафите с гръб към мен.
Не възразявах, но аз самият нямах какво да правя. Нямах нищо за четене и надникнах през рамото ѝ. Тя започваше един от моите пасажи. Зачете се мълчаливо. Скоро ми се доспа.
Събудих се късно на другата сутрин и я заварих на терасата да пие кафе и да чете втората част от ръкописа. Не спомена нищо за предишната нощ, дори и с намек, но нямаше вид на смутена или на такава, която иска да забрави. По-скоро сякаш възприемаше случилото се като нещо естествено, което не се нуждае от коментар. Странна жена.