— И, предполагам, ще ми кажеш, че беше облечена като продажна проститутка, защото си се канела да избягаш и отнесеш тези нови сведения на Мохамед.
— Аз бях…
— Поне прояви уважение към мен като към същество с по-високо равнище на интелигентност от един песоглавец, за какъвто ме взехте вие двамата — заяви с леден глас той, като я прекъсна.
— Моля те, Кристофър — помоли Ариел.
— Махай се!
Ариел се отдръпна от него. Той й хвърли един последен презрителен поглед и тя излетя от шатрата. Сблъска с Фатим и без малко да го повали в желанието си да избяга от омразата, която видя по лицето на Кристофър.
— Къде си се затичала така, сякаш току-що си видяла джин?
Тя продължи да бяга покрай него, без да отрони нито дума. Краката й едва я държаха. Далеч от мъжа, за когото се бе надявала, че я обича.
— Хвала на добрата воля на Аллах! — Фатим плесна ентусиазирано с ръце, когато потъна под чергилото на шатрата, изпод което току-що бе излетяла Ариел.
Кристофър потръпна, когато пренеси тежестта си на другата страна, за да облекчи болката от схванатите си рамене.
— Не съм в настроение да обсъждам добрата воля на Аллах, Фатим.
— Не си ли? Не беше ли по волята на Аллах, че се измъкна от стотина бухарски стражи? — попита той и седна на табуретката, която Ариел току-що бе напуснала.
Кристофър се намръщи. Фатим можеше да бъде дяволски досаден, когато поискаше.
— Трябва да отидеш до Мекнес, Фатим, и да кажеш на султана, че неговият син и наследник води бунтовниците.
— И как ще убедя всемогъщия султан Мохамед Бен Абдулах, че не съм някой луд, който се е скитал из Сахара?
— Мохамед ще те изслуша. На първо място той изслушва. Твоето предупреждение за бунта може би спаси живота му.
Фатим промърмори и завъртя очи.
— И ако кажа, че неговата възлюбена английска повереница е в бащиния ми лагер, той ще си помисли, че аз съм този, който я е отвлякъл от Казбах.
— Тя не бе отвлечена от Казбах.
Веждите на Фатим се извиха нагоре, но той само сви рамене.
— Може би, но волята на Аллах е била тя отново да отиде там. Как иначе щеше да узнае, че Язид предвожда бухарците?
— Единствената „воля“ действаща тук, бе тази на Ариел. Тя упорито върши това, което иска, без значение кой ще бъде наранен от нейните действия.
— Вероятно ти? — предположи Фатим.
— Не тя стреля по мен, иначе нямаше да й се размине.
— Нямах предвид рамото ти. — Фатим тикна пръст в превръзките на Кристофър, като се надигна. — Не раната в плътта е тази, от която воинът го боли толкова много, а раната в душата. Би трябвало да знаеш това, братко мой. Или може би само си причинявал такива рани и никога преди не си получавал?
Кристофър разтърка рамото си.
— С приятели като теб ще бъде истинско чудо, ако някога се възстановя.
— Каква е раната в душата ти, братко мой? — се опита да го накара да проговори Фатим. — Зная, че е отскоро и боли.
— Бил си на слънце твърде дълго, Фатим — ледено заяви Кристофър. Нямаше намерение да разголва душата си пред никого, включително и Фатим.
— Не мисля, че е така. Аз видях тази болка в теб. И тя е причинена от голяма рана. Толкова голяма, че пречи на женитбата ти с тази жена.
— Махай се, Фатим. Върви да съчиняваш стихове под някоя палма. Всичко е много просто. На Ариел не може да се има доверие. Ни повече, ни по-малко. Цялата поезия и астрология няма да променят това.
Фатим наведе нос към пясъчния под на шатрата в преувеличено покорство.
— Както кажете, братко мой. Но мисля, че не аз, а ти си този, който не може да вижда заради слънцето, което блести в очите ти.
Той се озова извън шатрата, преди Кристофър да успее да отговори. Но боботещото мърморене, което последва излизането му от шатрата, го накара да се усмихне на себе си.
Легнал върху сламеника, Кристофър не бе особено доволен. Нямаше значение какво си мисли Фатим. Той не познаваше Ариел така, както самият Кристофър я познаваше. Човек не можеше да й има доверие. На два пъти той я бе заварвал с Язид и това предполагаше, че е имало и други случаи, когато е успявала да се вижда с него, без да е успял да я види. Кристофър помнеше колко яростно бе спорила с него по повод на оставането си в Мароко. Предаността към родината бе нещо, което той разбираше. Но бе възмутен, че Ариел искаше да се превърне в проститутка, за да получи това, което желае. Очевидно в началото е грешал по отношение на Ариел. Подобно на повечето дами, тя беше готова да продаде тялото си на този, който предложи най-висока цена. Единствената разлика бе, че за нея цената се измерваше не с пари и дворци, а с Мароко.
И твърдението на Фатим, че в миналото си е имал нещо общо с това, бе напълно идиотско. Защото Стефан бе този, за когото бе предназначена титлата, а Блантайър и Кристофър се бяха радвали на далеч по-голяма свобода от него. Най-големият син винаги бе под зоркото око на техния баща, докато Кристофър бе свободен да постъпва така, както пожелае. И в повечето случаи той се бе съобразявал единствено със себе си. Но не бе направил нищо, за да спечели нещо повече от нетрайния интерес от страна на баща им. Бе се научил да не разчита на никого. И да не чака ничие одобрение, защото нямаше да получи нищо. Кристофър бе далеч от родината си, когато баща му почина. След завръщането му вълненията отдавна се бяха уталожили и Стефан бе новият херцог на Ейвън.