Кристофър си спомни как стоеше над гроба на баща си, сякаш бе вчера. Бе занесъл цветя. Глупава идея, защото докато Кристофър гледаше студения сив мрамор, не бе усетил нищо. Абсолютно нищо. След като постоя там петнадесет минути, той взе цветята и ги занесе обратно вкъщи на майка си. На следващия ден отплува за Лондон и две години живя в страни, далеч по-топли и привлекателни от Англия. От време на време се връщаше в Лондон. Едва когато получи писмото на майка си, в което тя съобщаваше за смъртта на Стефан, Кристофър се завърна за по-дълго време. Тогава откри, че Стефан е проиграл всичко в почти всички почтени и непочтени заведения на Англия. И за да направи още по-пикантна цялата тази каша, бе спал също така с жените на всички политици в Камарата на лордовете.
Оттогава Кристофър вложи всичките си сили за възстановяване на изчерпаните семейни ресурси и погубената репутация. Със сегашната си мисия щеше най-накрая да спечели отново благоразположението на краля към дома Ейвън. Това беше нещо, за което Кристофър не можеше да не се погрижи, най-вече заради майка си.
Не, нищо в неговата биография не се нуждаеше от корекции. Всъщност неговото настояще се нуждаеше от това. И те лесно можеха да бъдат извършени с отстраняването на Ариел Ленъкс както от настоящето, така и от бъдещето му.
Кристофър твърдо възнамеряваше да направи точно това.
Ариел стоеше до колене в студения планински поток. Взетият на заем кафтан, бе изтеглен между краката й и затъкнат в колана на кръста й. Тя и две от сестрите на Фатим бяха слезли долу да перат, но момичетата бяха отишли по-надолу по течението на потока, като се бяха престорили, че гонят някакви капризни дрехи. Ариел схващаше правилно тяхното поведение. През тридневния й престой в лагера на Халиф Ал Рашид никое от момичетата не направи опит да се сприятели с нея. И по пътя към Ел Беди с Фатим тя преживяваше остро последствията от прогонването й. Доволна бе, че поне Кристофър можеше да седи и се е хранил добре днес, както й бе казала Зефира. Откакто я изгони от своята шатра, Ариел не намираше в себе си сили да се върне. Мисълта за нов спор с него въобще не я радваше. Все още се чувстваше засегната от рязкото му поведение последния път.
Тя се наведе да изплакне бурнуса, който переше, и след това прегази до края на потока, за да изпере тежката вълнена дреха на скалата. Изтощена от прекършващата кръста работа, Ариел просна бурнуса заедно с останалото пране. Масажира мястото в долната част на гърба, където я болеше най-много, и погледна надолу към безлюдния поток. Сестрите на Фатим сигурно бяха свършили отдавна. Вероятно се бяха върнали в лагера и се присмиваха на нейното неумение, си мислеше тъжно тя. Загледа се във водата — мястото бе дълбоко. Сякаш бе изминало безкрайно много време, откакто не се бе къпала. Банята с маслата и ароматите на Ахмед я караше да се чувства мръсна и тя усети внезапна нужда да отмие спомена за нощта при Язид. Ариел бързо свлече кафтана, издърпа пъстрия памучен шал от главата си и го захвърли на брега. Въпреки че течението не беше силно, тя почувства как то повлече бедрата й, когато нагази в потока. Ариел навлезе в дълбокото зад един голям речен камък. Първият шок от студената вода спря дъха й. Колко различна бе тази баня от баните в харема, където водата бе гореща, а въздухът спарен. Усещаше как вълните на течението галят гърдите й и се движат бързо срещу чувствителното място между краката й. Разплете косата си от дебелата плитка, потопи глава под вода и остави водата да повлече кичурите надолу. Ариел се показа още веднъж над повърхността и пое топлия планински въздух. Тялото й я щипеше навсякъде. Никога не се бе чувствала толкова свежо! Отскочи на една страна, потопи глава във водата, за да види какво я гъделичкаше по крака, и забеляза една риба, която гризеше пръста й. Тя сви и разпусна пръсти и сьомгата побягна. Ариел се засмя, топна събраните в шепи ръце в потока и остави водата да се разлива надолу по лицето и гърдите й, като се наслаждаваше на нейния студен допир до плоския й корем и бедрата. Отново потопи ръце, като този път отпи глътка кристалночиста вода.