Често срещаха катунарски лагери на бедуински пастири, както и малки берберски селища. Но Ариел още не виждаше никакъв признак, че жив човек е минавал скоро по този път. Бе почти залез-слънце, Ариел бе уморена и цялото й тяло я болеше от неумолимия ритъм, наложен от Кристофър. И което бе по-лошо, болките в гърба я пронизваха точно там, където мускулите се бяха схванали от усилията й да се държи далеч от гърдите му.
Когато в началото на пътуването се бе облегнала на него, той се бе отдръпнал със съскащ звук, сякаш тялото й бе нажежен до бяло жив въглен, самият допир, до който изгаряше плътта му. От този момент нататък гордостта на Ариел не й бе позволила да търси удобството, от което отчаяно се нуждаеха нейните мускули. Образът на Азис, танцуваща пред Кристофър, все още я измъчваше. Това, че той така лесно приемаше милувките на Азис, а не можеше да понесе дори допира на дрехите на Ариел, болезнено я нараняваше. Тя прехапа устни, когато си спомни как момичето се бе навело към бедрото му по най-безсрамен начин. Истинско чудо бе, че Кристофър не бе паднал на земята под напора на нейната страст. А Ариел трябваше да язди часове наред на инчове разстояние от него, без изобщо да го допира, дори и случайно. Само защото бе направила лош избор, когато монголецът се бе появил в среднощния Казбах.
Ариел усети, че Кристофър дръпва поводите, за да накара жребеца да забави стъпка, и успя да огледа по-отблизо местността. За първи път, откакто напуснаха лагера на Рашид, Кристофър забавяше ход. Намираха се в малък оазис, толкова миниатюрен, че Ариел се поколеба дали въобще да го нарече оазис. Двете финикови палми означаваха, че трябва да намерят вода. Като наближиха, Ариел видя, че действително има извор, значително по-голям, отколкото можеше да съди по палмите.
Кристофър слезе от коня.
— Вземи нещо за пиене. — Той й хвърли бърз поглед и закрачи към една туфеста купчина пръст извън оазиса. Ариел го погледна гневно, но нямаше друг избор, освен да направи това, което й бе наредил. Щеше да бъде абсолютна глупачка, ако не се освежеше, докато имаше тази възможност.
Плъзна се надолу, слезе от Анибал и поведе жребеца след себе си до ръба на извора. Водата бе кристалночиста и студена като сняг. Остави жребеца да пие, после сви шепи и отпи дълга глътка. Утоли жаждата си и се огледа за туфата, зад която бе изчезнал Кристофър, като се почуди дали той възнамеряваше да потеглят веднага, или щяха да прекарат нощта тук. Ако искаха да продължат пътя си, трябваше да сменят позата на яздене, твърдо реши тя. Гърбът й не можеше да издържи и час повече в това напрегнато положение.
Най-после далеч от Ариел, Кристофър продължаваше битката с желанията, която водеше в себе си цял ден. Дори когато бе отишъл след нея към потока, за да й съобщи за заминаването им, той бе загубил битката с въздействието, което оказваше тя върху него. Бе очаквал да намери Ариел заета с купчина мръсно бельо. Вместо това я завари да лудува гола в планинския поток. Ефектът бе внезапен и непреодолим. Докато газеше към брега, бе наблюдавал съблазнителното полюшване на хълбоците й, бе поглъщал жадно пълнотата на младите, назрели гърди и проблясващите отражения на слънчевата светлина върху мокрите й бедра. Тя бе по-красива, отколкото можеше да си представи. Като я гледаше как излиза от водата, човек можеше да си помисли, че е невинна водна нимфа. Но Кристофър я познаваше добре. И това бе проблемът, което продължаваше да го вбесява. Той знаеше, при това твърде добре, колко противоположна на това впечатление бе натурата й, и все пак я желаеше.
Бяха яздили толкова близо един до друг, че усещаше свежото ухание от потока върху кожата й и виждаше блясъка на пустинното слънце в косите й. Това бе превърнало ездата в жив ад. Разпусната, кехлибарената й коса гъделичкаше бузата му, оплиташе се в ръцете му, сякаш ги обгръщаше в кълбо от желание. Когато се бе облегнала на него, използвайки гърдите му, за да облекчи страданията си от неудобната езда, той бе почувствал, че топлината й го пронизва като удар на мълния. Оттогава той се стараеше да не я докосва; но вече бяха изминали часове, а желанието му не бе намаляло нито за миг. Изгарящата топлина на нейната близост проникваше в душата му, а жарта й подхранваше страстта му.
Кристофър оправи дрехите си и се насочи към мястото, където Ариел бе застанала до Анибал и го галеше по врата, а устните й се движеха в разговор с жребеца.
— Често ли ти се случва да водиш поверителни разговори с животни? — попита той, като се доближи до нея. Златистият цвят на кожата й бе сладко мъчение и той пристъпи по-близо, за да се накаже за това, че я желае, като се противопостави на най-низките си инстинкти.