Кристофър издърпа иззад седлото разноцветното берберско одеяло, което Зефира му бе дала, и го тръсна с един замах, за да го разпъне и постели на земята. Ариел не смееше да скъса нишката, която свързваше погледите им. Въпреки че ги разделяха повече от три метра, тя успя да забележи начина, по който очите му потъмняха. Този поглед й бе познат. В градината, по време на срещата им при езерото и хиляди пъти след това — винаги когато бяха заедно — тя бе поглеждала нагоре, за да открие този поглед, насочен към нея. Винаги преди той я бе изпълвал с неудобна смесица от вълнение и страх и тя побягваше от него толкова бързо, колкото можеше да й позволи сърцето. Но сега, като съзря същия поглед в очите му, се зарадва. Сякаш Аллах накара вятъра да довее думите на Фатим до нея и те отново прозвучаха в ушите й. Въпреки всичко, което казваше Кристофър, той я желаеше. И ако все още я желаеше, вероятно не вярваше изцяло в нейния позор.
И тя го желаеше. Той бе отхвърлил всичките й опити да запълни бездната, която зееше между тях, откакто я бе открил в лагера на Язид. Бе се опитала да го убеди, молеше го за прошка и признаваше, че бе постъпила неправилно. Нищо обаче не успя да спечели неговото доверие или милост, но вероятно чрез страстта тя щеше да отвори тази врата в сърцето му, която той бе залостил за нея. Знаеше, че такива неща се случват. Това бе пламенната мечта на всяка наложница. Надяваха се, че като легнат със султана, това щеше да ги отведе към любовта, и всички техни умения бяха насочени към този завършек. Толкова неправилно ли щеше да постъпи, ако му позволеше първо да я люби и след това да завоюва доверието му? Ариел не намираше отговор, но всеки неин инстинкт я подтикваше напред. Тя стана, движенията й бяха бавни и непреднамерено съблазнителни. Не смееше да свали очи от него от страх, че магията, която ги бе обхванала, ще се развали.
Краката й се движеха под нея, но тя не можеше да се закълне, че я носят към него. Стъпи с влажни крака върху мекото вълнено одеяло. Чакаше, но Кристофър не помръдваше — нито се наведе да я целуне, нито пък се отвърна от нея. Само се взираше в очите й, сякаш водеше борба с желанията в себе си, и през цялото време държеше ръцете си вдървени покрай тялото си. Ариел не знаеше какво да направи. Тя бе стигнала дотук, но тъй като никога преди не се бе приближавала до мъж, нямаше и най-малката представа как да постъпи. Какво трябва да направи, за да възбуди ответна реакция в него? Желанието й да го докосне бе всеобземащо и тя нерешително сложи ръка на гърдите му — точно там, където знаеше, че ударите на сърцето се усещат най-силно.
Допирът й го разтресе като изстрел и достигна до самата му сърцевина и нуждата, която бе контролирал толкова строго, излезе от своя затвор и премина през него като циклон. Той я притисна в обятията си като луд. С полуотворени устни се нахвърли върху нея и езикът му вече бе проникнал дълбоко в топлата кухина още преди устните им да се срещнат напълно. Ариел се опря на него, тялото й — меко и топло — се сля с твърдите му очертания. Дълбоко в душата й се откъсна стон и тялото му моментално реагира на нейния копнеж. Нежните пръсти се плъзнаха по раменете му и с движение, което разтърси слабините му от тръпки на желание, леко докоснаха късата коса в основата на врата. Всяко нейно действие бе пълно и съвършено, всяко движение срещаше отговор и допълваше собствения му необуздан плам с горещия ответ на нейната страст. Той отдръпна устни и ги зарови в шията й, като вдишваше упоителната миризма.
— Желая те — прошепна той. — Господи, въпреки всичко, което зная, те желая.
Той я притегли по-плътно към себе си, притисна мускулестите си гърди към нейните, стомана о кадифе, и я погледна с очи, пламтящи със страст, от която на Ариел й се замая главата. Обгърна я с ръце, покри устата й с жадна припряност, след което я повдигна така леко, сякаш бе дете и я задържа като в люлка за миг, преди да я положи на меко изтъканото одеяло. Кристофър се изпъна до нея, сложи небрежно единия си крак върху хълбоците й и я притегли в интимна прегръдка, а устата му покриха устните й още веднъж. Тя усети как ръката му я гали по таза и я намества към себе си, и това я накара да почувства силната му страст към нея. След това пръстите му се озоваха върху кръста й и с лекота освободиха широкия платнен колан. Топлината на неговата ръка, атакуваща плътта й, изтръгна стон от устата й. Палецът му леко докосна зърното на гърдата й и започна да го дразни с нежни предизвикателни движения, докато тя не почувства, че се втвърдява и покорно щръква в отговор. Той разтвори джелабата й и се облегна на единия си лакът, за да й се полюбува без следа от стеснение.