— Изкусителка! — Думата излезе с дрезгав шепот от устата му, когато се наведе да я целуне отново. Целувките му се придвижиха по-надолу, обсипваха шията й, а върхът на езика му очерта линия по дължината на рамото й, и бялата памучна дреха се свлече. Ръката му обхвана в длан гърдата й, а устата му се затвориха около стърчащото връхче на зърното. Ариел въздъхна с вълната от неописуемо удоволствие, което устата му изпрати през нея. През сгъстяващата се от страст омара тя насочваше устните му върху себе си с пламенно желание. Той нежно я захапа и след това отдели също толкова щедро внимание на другото зърно, като го засмука, докато една след друга не започнаха да я разтърсват вълни от трескави тръпки и дишането й не се превърна в бързи, неравни въздишки.
Настойчивостта в целувките му се смекчи и устните му сега леко я докосваха, докато изследваха вътрешността на устата й. Езикът му пърхаше в нейните зъби, движейки се по долната устна, след това потъна в кухината, където долната устна се срещаше с горната. Устните му накараха нейните да се отворят и тя се отдаде, както бе направила преди това; но докато първите му целувки съдържаха повече настойчивост, тези бяха нежни милувки, които докосваха дълбоко и истински душата й. В миг езикът му започна интимно да проучва и гали влажните вътрешни стени на устата й и въвлече езика й в приятно възбуждаща игра.
Пръстите на Ариел преминаха по гърба му и попиха неговата сила. Той наистина бе изтъкан от противоречия. Здрави сухожилия и мускули. Нежни, кадифено сини очи. Емоционален, смел и взискателен. Нежен, чувствен и привлекателен. Целувката породи хиляди други, с които той обсипа лицето й. Миглите й. Веждите й. Чувствителната й кожа, където челюстта й се срещаше с възглавничката на ухото. Неясен импулс се надигна от разтопената жарава в нея. Бе вълнуващо. Възбуждащо. Непреодолимо. И тя искаше още, желаеше нещо друго, освен това, което споделяха в този миг. Почувства, че в нея разцъфтява неопределено желание. И с едно инстинктивно и древно познание разбра какво бе то. И къде щеше да я отведе.
Кристофър отдръпна устни от нейните и се вгледа надолу към румено златистия цвят на бузите й, нарастващия розов оттенък, който целувките му бяха предизвикали върху устните й, томителния поглед, с който го следеше. Той изхлузи ризата си през главата и я захвърли на топка някъде зад себе си. Когато стана, за да свали панталоните си, очите й проследиха всяко негово движение. Тя не се извърна смутено настрани, както би направила една девица, и той изведнъж осъзна, че до момента все още бе таил някаква надежда, че му е казала истината, поне що се отнася до отношенията й с Язид. Няма значение, напомни си той строго. Това, което щеше да се случи, бе толкова неизбежно, колкото и движението на слънцето по небето, и то още от мига, в който я бе целунал за първи път в градината на Ел Беди.
Съблечен гол, той се върна на одеялото, коленичи в краката й, внимателно зарови палци в панталоните над кръста й и ги смъкна. Хвърли ги настрани, обърна се към нея и дъхът му секна в гърлото. Тя бе толкова прекрасна — от върховете на пръстите на краката до главата, — толкова фино изваяна, че ако не познаваше предателската склонност на нейното сърце, щеше да стигне до извода, че е съвършена. Косата й лежеше около главата й като езическа корона и подхождаше съвършено на тъмнозлатистите къдрици при съединението на стройните й крака. Кристофър се отпусна до нея и очерта с пръсти път нагоре по крака й — от коляното до мястото от вътрешната страна на бедрото й, където знаеше, че кожата е много чувствителна. Докато минаваше над окосмения триъгълник на нейната женственост, за да погали и другото бедро, той плъзна палец към нейния хълм и лекичко докосна интимните гънки там.
Ариел се напрегна, сепната от силата на своята реакция на неговото докосване; но когато устата му поеха устните й в гореща целувка и нежното докосване на пръстите му зачести, започнаха да я обливат вълни от топлина, тя се отпусна и се отдаде напълно на неговите грижи.