— Така е по-добре — измърмори той в ухото й. — Или Язид никога не си е давал труда да те задоволи? Много лошо. Но се съмнявам, че предишният ти любовник се е грижел за това.
През мъглата от страст, която заплашваше да я погълне, Ариел поклати глава в беззвучен опит да му каже, че той ще бъде първият. Но Кристофър не обърна никакво внимание на слабия й протест, а тя не можеше да му обяснява, защото самата обръщаше малко внимание на това. Тътенът от разтапящата се жар в нея бе заглушил дори звуците от собствените й стенания на удоволствие, докато тялото й само реагираше на древния ритъм, който вибрираше в нея. Кристофър покри тялото й и тя се изви в дъга, за да го посрещне, водена от мощния извечен копнеж, далеч отвъд обхвата на разумното. Сега живееше само инстинктът. И нуждата. Когато се изви отново, Кристофър се надигна с нея. Тя усети неговият мъжествен символ между краката си и разбра, че ще се почувства неудовлетворена, ако тяхното единение не се осъществи докрай. И когато мислеше, че ще умре от желание, той влезе в нея.
При вика от болка, Кристофър замръзна. Остана неподвижен, все още дълбоко в нея, докато умът му бе хванат във водовъртежа от противоречиви чувства. Но когато понечи да се оттегли, Ариел извика в протест и ръцете й го притеглиха. Отчаянието в очите й казваха единственото нещо, което той можеше да разбере, докато всичко останало бе престанало да бъде понятно. Той започна да се движи в нея, като забави порива си, за да контролира собствената си нужда, и умело й помагаше да намери облекчението, което толкова отчаяно търсеше. Ариел влезе в неговия ритъм и той не можа да потисне учудването си, когато нейната страст доведе способността му да се контролира до ръба на възможностите й.
Ръцете на Ариел обхождаха хълбоците на Кристофър, след което се преместиха към гърба му и търсейки, тя отново се изви в дъга в отговор на неговите дълбоки тласъци. И тогава, докато се движеха в един ритъм, нейният див стремеж намери удовлетворение. Светът се пръсна на хиляди светлинки и удоволствието — съвършено, пълно и всепоглъщащо — се разля навсякъде в нея. Тя се обви около Кристофър, като несъзнателно използваше своето собствено удоволствие, за да стимулира неговото. Той навлезе още веднъж в нея и потъна дълбоко, дълбоко навътре, силното му тяло се разтърси от конвулсии, докато изливаше семето си в нея.
Все още в нея, той се наклони на една страна, за да я освободи от тежестта на тялото си, отърка буза в нейната и притисна устни в целувка върху челото й, като продължаваше да я държи. Ариел положи глава върху гърдите му и той си пое дълбоко дъх. Отнемането на девствеността на Ариел и изгарящата страст на единението, което последва, засегна дълбоко съвестта на Кристофър.
— Защо не ми каза?
Но той вече знаеше отговора. Тя му бе казвала. Много пъти. Обаче той не желаеше да я чуе. Бе я обвинил във всички възможни престъпления — предателство, измяна и блудство. Нямаше значение, че не бе използвал точно тези думи; намерението беше такова. Макар да знаеше, че я е обвинил несправедливо, именно Ариел бе тази, която направи първата стъпка към него. Тя бе дошла при него с ясното съзнание, че той ще отнеме девствеността й. И тя му я бе отдала. Кристофър потръпна при мисълта за нещата, които й бе казал дори докато я любеше, като се опитваше дори тогава да я нарани.
— Съжалявам, Ариел — каза нежно той и притегли лицето й към своето.
Тя го целуна по гърдите, преди да погледне нагоре към него.
— Това бе нещо, което исках да ти дам, и го направих с желание. По-добре така, отколкото да бъде отнето от някой друг.
Кристофър понечи да я поправи. Да й каже, че съжалява за предположението, че е заговорничила с Язид, но думите му заседнаха в гърлото неизказани. Тя се раздвижи и се сгуши в прегръдките му. Кристофър усети как студеният нощен въздух го притиска като стена. Когато равномерното й дишане показа, че е заспала, той се измъкна леко, покри я със свободния край на одеялото и тръгна към края на водата. Дълго след като луната се бе издигнала високо в небето, той седя там и си казваше, че честите посещения на Ариел при Язид и явното й предпочитанието към него нямаха никакво значение.
Но те имаха значение.
Тя бе казала истината за престоя си при Язид, но това не обясняваше останалите й действия. Не обясняваше защо се бе измъкнала от Казбах посред нощ. И въпреки че той я желаеше и че тя бе дошла при него свободно, той все още не желаеше да й се довери.
Глава 23
Ариел не можеше да си спомни от колко години портата на Ел Беди се оставяше отворена, а ето, че сега бе затворена. Тя преброи двадесет тежковъоръжени стражи, наблюдаващи тяхното приближаване, и сърцето й се сломи от ужасните промени, които амбициите на Язид бяха предизвикали. Малко късно се сети да пооправи джелабата си, като изпъна гънките и се засуети над мръсните петна, но едва ли можеше да направи нещо, за да изглежда образът й правдоподобен в очите на тези мъже. Седеше в скута на Кристофър, облечена като момче, без тюрбан, воал или нещо, с което да покрие лицето си. Усилията й се оказаха напразни, така че тя се примири, сви ръце на гърдите си и се приготви да посрещне най-лошото.