Кристофър усети, че Ариел изправя рамене и повдига упорито брадичка, затова придържа Анибал. Въпреки гнева, който го владееше в течение на последните дни, гърдите му се стегнаха в признание на нейната смелост. Каквото и да бе направила, тя притежаваше огромна вътрешна сила.
Днес му бе отправила един-единствен въпросителен поглед заради дистанцираното му поведение и след това се бе настанила пред него за дългото пътуване към дома. Но за разлика от вчера се бе облягала на него през целия път в мълчаливо, но постоянно напомняне за това, което се бе случило помежду им.
— Аз съм пратеникът на крал Джордж III — съобщи Кристофър на пристъпилия напред стражник. — Верен служител на мула Мохамед и неговия син, принц Сюлейман.
Въпреки че не бе виждал Сохда Агадир преди, стражникът моментално разпозна с набитото си око властното държане на неверника. Неговият вид и име говореха сами за себе си. Само глупак можеше да не е чувал разказите за великите победи на този воин в защита на султана, и Азани се гордееше, че знае всяка подробност от тези легенди. Той се поклони ниско, направи темане и едновременно даде знак да отворят портите, за да пуснат гигантския жребец и неговите ездачи. Той не попита нищо за прекрасната жена, която яздеше пред Сохда Агадир. Тя, разбира се, бе повереницата на султана и годеницата на великия воин. Той знаеше и тази история. Не можеше да осъжда Сохда Агадир, че желае тя да бъде облечена като мъж, с открито лице. Но се зарадва, че неговата жена никога нямаше да види тази картина.
— Значи не само заради мен дойде в лагера на Язид — каза тихо Ариел, докато вървяха по пътя към двореца.
— Дойдох, защото Мохамед се страхуваше за живота ти.
Надеждата, че той наистина я обича, се бе пробудила и напълно завладяла сърцето й миналата нощ, но сега тя повехна като откъсната роза и погледът й помръкна. Бе се осмелила да мисли, че е проникнала отвъд ледения му щит. Позволи на душата си да запее по-различна песен от тази, която бяха изпълнявали заедно толкова пъти, откакто се бяха срещнали.
Но това не бе достатъчно. Сега вече знаеше цената, която ще плати. С отдаването си тя му бе предоставила неограничената възможност да я наранява — това бе толкова сигурно, колкото и фактът, че досега не му бе давала такава възможност.
Въпреки опасенията за болката, която можеше да й причини, думите й се появиха, преди да има време да размисли или да се подготви за неговия отговор.
— И ти не се интересуваше изобщо от моята безопасност?
— Дойдох, защото Ахмед и Сюлейман ме помолиха. И защото нещо ми липсваше, нещо мое.
Унижена до най-дълбоката си същност, Ариел силно стисна очи.
— Значи съм просто едно притежание? Ето какво ще бъда, когато се върнеш в Англия с мен като твоя съпруга?
Кристофър усети силната болка в гласа й и издигна желязна броня срещу нея по същия начин, както бе направил срещу чувственото й тяло, докато яздеха. Той си бе наложил волята да пренебрегне примамливата гледка на пълните й гърди, когато бе погледнал надолу и бе видял разтворената от вятъра джелаба около шията й. А сега си налагаше да пренебрегне свиването в сърцето му. Ако тя беше предател, нямаше да доживее завръщането му в Англия.
А ако Мохамед я сметнеше за невинна? Кристофър бе съгласен, че желае Ариел, но това бе всичко. Не можеше дори да обсъжда възможността Ариел да дойде с него в Англия. Последната нощ не го бе излекувала от желанието му към нея. Все още я искаше. Дори докато отричаше това в себе си, тялото му реагираше на най-малката мисъл за нея.
— Ако дойдеш в Англия с мен, ще бъдеш моя жена. В Англия не е нещо необичайно мъж и жена да се оженят по сметка или, както в нашия случай, заради политическата изгода. — Той бе поразен от сухия си тон, докато й обясняваше видовете брак, които го отвращаваха.
— Но ти каза, че в Англия е различно. На езерото ми каза, че… — Ариел спря внезапно, като осъзна колко отдавна бе това, може би не по дни, а по събития, които се бяха случили. Тогава тя не знаеше кой е той, знаеше само, че е красив и очарователен, и има властта да я омайва с целувките си.