— Отивам да видя Сами.
— Момчето укрепва — увери я Рима.
— Родителите му предложиха ли услугите си вече?
Чедила започна да сплита косата на Ариел в дълга плитка и поклати глава.
— Опасявам се, че той няма да види отново семейството си.
Ариел се замисли.
— Сигурно се е загубил в блъсканицата, Чедила.
— Ръката на Аллах движи всичко и невинаги можем да видим истинските причини.
— Това научих и аз.
Робърт прокара нервно пръсти през сребристата си коса и пресече още веднъж стаята.
— Не зная как да привлека вниманието на Мохамед. Издигнали са толкова много бариери, за да държат всички далеч от него. Не мога да ги преодолея. Ей богу, явно остарявам. Дори не зная кои са „те“ — горчиво заяви той. — Освен че са много близо до султана и имат голяма власт. Кълна ти се, Кристофър, използвах всичко, което е във възможностите ми, за да говоря с Мохамед Бен Абдулах, но, уви, напразно.
— Аз също не можах да видя султана, макар да заявих, че съобщението ми е от най-голяма важност — добави Фатим от фотьойла, на който се бе изтегнал срещу Кристофър в гостната на Белметови. — Но зная кой ни пречи.
Робърт спря и заби втренчен поглед в берберина.
Фатим сви рамене, разстроен от сериозността на ситуацията, в която виждаше, че се намират.
— Това може да бъде само Дайва. Тя е като оса. Едновременно може да бъде навсякъде и отравя всичко, до което се докосне.
— Какво те кара да мислиш, че е Дайва? — попита Кристофър. Той бе съгласен с преценката на Фатим, но сега не беше време за догадки. Ако Хатум Кадън бе отговорна за изолирането на Мохамед от всякаква външна информация, то тя заговорничеше с Язид. Това се подразбираше. От вътрешността на двореца Дайва можеше да съобщава на Язид всички новини, от които той се нуждае, за да улесни неговите действия. Вероятно е станало точно така. Тя е могла да попречи информацията от лагера на Сюлейман да достига до Мохамед, което обясняваше защо султанът нямаше интерес да се срещне както с Робърт, така и с него. Вероятно той дори не знаеше за присъствието на Фатим в Ел Беди.
— Не зная, братко мой. Казвам само това, което мъдростта на Аллах ми подсказва. Твоята годеница не се ли е сблъсквала често с подлостта на първата съпруга?
Кристофър кимна.
— В такъв случай не трябва ли да потърсим нейното мъдро мнение по този въпрос?
— Не! — Отговорът на Кристофър бе рязък и твърд като каменна стена.
— Ай-ай-ай! — Фатим подскочи от стола и ръцете му полетяха диво и възбудено, което накара Робърт да отстъпи от пътя му, или да рискува да получи удар в окото. — Ти си твърдоглав като жена. Как мога да те удостоя с честта да те наричам мой брат, когато действаш като упорита камила? По-скоро би позволил страната ми да изгние под смрадливата ръка на бухарците, отколкото да благоволиш да помолиш Ариел за помощ! Започвам да мисля, че това, което казват за англичаните, е вярно!
— И какво е то?
— Няма значение. Тъй като съм пристрастен, аз не одобрявам тези приказки, но, ако не използваш всяка възможност да спасим Магреб, това ще се стовари върху името на моето семейство! И ще ми бъде много трудно да ти простя.
Кристофър впери леден поглед в него.
— Свободен си да потърсиш помощта на Ариел, Фатим. Но аз предпочитам да не го правя. Робърт — продължи той, като насочи вниманието си към своя вуйчо, — ще говоря с Мохамед. По един или друг начин ще се добера до него. Можеш ли да предадеш едно съобщение на Сюлейман?
— Предполагам, че да.
— Добре. Предупреди го, че Дайва може би помага на Язид и че той и неговите хора трябва да бъдат в двореца. — Той хвърли още един сърдит поглед към Фатим. — Поне един от нас трябва да се добере до ухото на султана. Въпрос е дали Мохамед ще ни повярва.
Хатум Кадън се движеше бавно към малката горичка от лимонови дървета в оградената градина. В нея имаше малка беседка с пълзящ хибискус. Много скрито място. Идеално. Тя спря, извади от златния калъф на кръста си малката кама, която носеше, и отряза една-единствена кървавочервена роза. Не си направи труда да оцени упоителното й ухание, а я задържа на една ръка разстояние.
— Безупречна! — промърмори тя с дрезгав глас. — Един съвършен цвят, достигнал апогея на своя живот в първия ден от новия режим. Денят, в който династичните права на моята кръвна линия ще бъдат възстановени. — Тя тържествуващо отметна глава назад и през нея се разля вълна на усещане за могъщество. — Най-сетне. Най-сетне. Днес престолът ще бъде мой. Ще отмъстя на Мохамед за това, че ме отблъсна. Ще си отмъстя на цяло Мароко, че изпрати моето семейство в изгнание и ме остави да израсна в бордей. — Зад тънките стебла на дърветата тя съзря движението на черната туника и се усмихна самодоволно.