Но сега опората, на която се бе уповавала, бе безмълвна и изстиваща. И неговото обещание също изстиваше, защото вече не можеше да види плана на Аллах за себе си. Светът, който обичаше, се бе преобърнал наопаки. Нещата, които ценеше и на които се доверяваше, се бяха превърнали в жестоки карикатури, опетнени и обезобразени.
Аллах не можеше да има извинение за този ужас. Това не можеше да бъде планът, който Той имаше за нея. Това, че Той жалееше за убийството на мъжа, който бе нейният единствен баща, бе толкова сигурно, колкото и факта, че върховете на Атлас се издигат на изток. И тя видя съвсем ясно какво трябваше да направи.
Ариел знаеше, че този подтик дойде от източник в нея, роден от едно абсолютно знание. Тя не трябваше да мисли. Тя знаеше. Бавно се отдръпна от Мохамед. Извърна лице от султана и погледът й се срещна с онзи на мъжа, който бе разрушил всичките й мечти. Очите му бяха почервенели от злоба и омраза, чувства, точно отговарящи на техния цвят. Не можеше да си представи как е могла изобщо някога да му се довери. Или защо не бе видяла това преди. Но каквито и да бяха провалите й в миналото, тя нямаше да позволи те да продължат. Когато се втурна към него, имаше една-единствена цел; искаше той да усети болката от това, което бе причинил. Тръгна към Язид с намерението да издере с нокти лицето му и да изтрие самодоволния израз на злорадство от него, с намерението да срине неговия триумф, както той бе сринал всичко, което бе обичала и ценила.
От другата страна на балкона Кристофър видя само как Ариел тръгна от мъртвото тяло на Мохамед към ръцете на човека, който го беше убил. Сърцето му се сгърчи като изсъхнало листо. От времето на първата им среща, някъде дълбоко в него се бе таила вяра — както изглеждаше, нерушима, — че Ариел всъщност не е безсърдечно користолюбива, както понякога си мислеше той. Но когато се затича към Язид и ръцете му я обгърнаха, тази вяра сега умря и остави Кристофър опустошен.
Само преди няколко мига той бе тъгувал, че Ариел не изпитва любов към него! Наистина ли, дори за части от секундата, се бе усъмнил в нейните мотиви, когато си помисли, че вероятно си е съставил погрешно мнение за нея? Чудовищността на неговата глупост го ужаси и черупката около сърцето му се втвърди. Тогава Кристофър разбра, че неизбежното най-накрая трябваше да стане. Той никога вече нямаше да се довери. Като я вида да тича към Язид, усети как сърцето му се покрива с ледена броня. Струваше му голямо усилие дори да я мрази.
Язид видя как лицето на Кристофър се превърна в непроницаема маска, когато Ариел полетя към него. Въпреки оголените й нокти, ръцете на Язид се затвориха около нея като стоманени окови.
— Колко сладко, любов моя, че можем да споделим нашия триумф. Днес целият Магреб е наш!
Ариел се бореше срещу него жестоко.
— Ти…
Язид прекъсна жлъчния отговор, който бе на устата й, като задуши думите й с целувка, която накара злобата й да се надигне с бяс в устата й. Ариел се опита да го отблъсне, да изкрещи. Най-сетне успя да откъсне устата си от отвратителната му целувка. Задъхана, тя отвори уста да изкрещи опровержение на неговото обвинение, но върхът на острие се опря в нея отстрани и я накара да замълчи. Тогава за първи път тя извърна глава към Кристофър. Знаеше, че той е там, както също така инстинктивно знаеше, че макар в гърдите на Мохамед да бе забита неговата сабя, не той бе убил нейния настойник. Но мислите й бяха толкова погълнати от огромната загуба, която я бе сполетяла, и вината на Язид, че не бе хвърлила дори и бегъл поглед към него, откакто бе влязла в стаята. Сега, когато погледна към него, всяка надежда, че той ще я разбере, умря.
Язид забоде тържествуващ поглед в Кристофър, който отвърна само с иронично безразличие.
— Като че ли стигнахме до безизходно положение, лорд Стонтън.
— Как така? — отговори Кристофър с безразличие.
— Аз имам всичко, което желая, а ти, който рискува да ми попречиш, нямаш нищо. Нямаш договор, жена и, мисля, достойнство в очите на твоя бог. Нямаш нищо. Твоето време в Мароко свърши. Но тъй като загуби толкова позорно играта, не виждам смисъл да те убивам. Вместо това имам задача за теб.
— Разбирам.
— Напусни страната ми, лорд Стонтън. Но отнеси едно съобщение, когато се върнеш при твоя крал. Кажи му, че Магреб е единствената звезда в небосвода на Аллах. Не сключваме съюз със страни, които се стремят да изсмучат кръвта ни за собствени цели. Неверниците само отслабват силата ни. Кажи на твоя крал да стои далеч от моите брегове. За разлика от баща ми аз няма да проявя милост към неверниците, без значение какви са техните намерения.