— Ти трябва да бъдеш съден за убийство, Язид. Ако беше в моята власт, щях да се погрижа за това.
Язид изсумтя.
— Поставяш на изпитание моята благосклонност, невернико. Махай се от очите ми. Ако пътищата ни се кръстосат отново, ще те убия собственоръчно.
— Ти вече опита, Язид. Сигурен ли си, че ще можеш да го направиш?
Очите на Язид се присвиха в зелени цепки от омраза.
— Единствено знанието, че ще страдаш повече, като те оставя да живееш, ми позволява да те освободя. Ти имаш едно слабо място, невернико, и аз го открих. — Той го погледна за момент и се усмихна злорадо. — Имам единственото нещо, което желаеш. И ти няма да имаш покой от този ден нататък, знаейки, че ще имам на разположение нейното тяло.
Кристофър погледна към Ариел и студеното безразличие, което видя в очите му, я нарани така, както нищо друго не би могло.
— Грешиш, Язид. Ти не притежаваш нищо, което желая.
Болката в сърцето й накара коленете й да омекнат и тя се отпусна тежко върху върха на камата на Язид, докато тя не прониза плътта й. Само острата болка от стоманата, врязваща се в нея успя да изтръгне ума й от болката, причинена от презрението на Кристофър. Но дори тази парлива болка не можа да съживи силите й. Вече не я бе грижа каква ще бъде съдбата й. Дали щеше да свърши в харема на Язид или, по-лошо, да бъде заклана с безмилостните инструменти на удоволствието, за което жадуваше той. Вече нямаше значение.
Кристофър отмести поглед, лицето му изразяваше пълно безразличие, а Язид придърпа Ариел към себе си, за да я задържи изправена. Фатим бе този, който проговори в нейна защита.
— Пусни я, мула. Имаш целия Магреб. Какво е една проста жена за теб сега?
Язид се надсмя над Фатим, като изкриви устни към младия берберин. Той стисна лицето на Ариел между пръстите си, докато страните й побеляха от болка.
— Да пусна на свобода такова рядко украшение? Оставяш твърде лесно простият ти ум да се издаде, Фатим Ал Рашид. Не, твърде дълго съм чакал този момент. Ще я използвам добре и често, и тя ще плаче за милост, преди да свърша с нея. — Той се засмя.
Кристофър направи рязко движение с глава и сетивата му внезапно се изостриха.
Смехът на Язид рязко се извиси, докато се превърна в гръмогласен презрителен хохот. Той рязко извади камата от мястото, където я криеше, и я насочи към нежната шия на Ариел.
— Ти отново загуби, лорд Стонтън. Загуби онова, което дори не вярваше, че имаш. Това ще ми достави огромно удоволствие. Хиляди жени просят за един мой поглед, а тя посмя да ме отблъсне. И докато се задоволявам с нея, ще изпитвам още по-голямо наслаждение поради факта, че имам това, което ти желаеш. Ще я накарам да зове твоето име и след това ще я принудя да го прокълне.
Той погледна Ариел с яростен поглед и последните следи от маската на обич изчезнаха.
— Ще съжалиш за деня, в който някога си срещнала лорд Стонтън, малка Ариел. Най-сетне ще разбереш къде е твоето място сред мъжете на този свят.
Ариел не направи опит да му се противи. Тя бе загубила. Бе рискувала съдбата си в опит да промени нейния ход. Но това, което бе направила, стана причина за разрушаването на всичко, което се бе стремяла да запази. Искаше само всичко да свърши по-бързо.
Фатим направи рязко движение напред и острието на Язид остави тънка линия кръв върху гърлото й, преди Кристофър да го отблъсне назад. Тя видя смръщените му вежди, укоряващи Фатим, и сърцето и за сетен път бе сломено. Той не искаше Фатим да си губи времето с нея. Всъщност не го винеше; съществуваха много по-важни неща, които трябваше да бъдат направени.
— Опасявам се, че сега трябва да вървим — съобщи ухилен Язид. Фатим погледна още веднъж напред, но Кристофър го сграбчи за ръката и поклати глава.
— Остави го да върви, Фатим.
Очите на Ариел не изпуснаха нито за миг лицето на Кристофър, докато Язид я извеждаше с гърба напред от тронната зала. Върхът на камата все още бе насочен към гърлото й. Тя искаше да запомни всичко в него. Щеше да се нуждае от тези спомени в ужаса на дните, което й оставаха.
Глава 25
Робърт, който бе влязъл незабелязано, проговори пръв, когато вратата след Язид и Ариел се затвори.
— Ще я заведе ли отново в планините? — попита той.
— Ще я отведе до най-близкото сигурно място — заяви осведомено Фатим. — Какво ще правим, братко? — Той зададе въпроса си към Кристофър, който не отговори. Стоеше безмълвно втренчен в затворената врата.