Тогава, топли и нежни, устните заместиха ръката и сляха собствената си влага с нейната, до мига, в който едната се вля в другата без разграничение. Кристофър я пренесе далеч от реалността, на място, където не съществуваше нищо, освен този миг, това сливане между двамата. Но Ариел искаше още. Нуждаеше се от още. Със стон пръстите й се придвижиха по раменете му и Кристофър се надигна, идващ към нея така сигурно, както вълните, разбиващи се в брега. Застанал над нея, той бе великолепен. Мускулест и силен. Всяко нейно сетиво бе привлечено от него. Това бе веригата, свързваща ги дълбоко в душите им. За миг сякаш времето спря, когато те притвориха очи и в тях забушува извечното привличане на двама души, несъмнено предопределени за този съюз.
Ариел се движеше под него с настойчивост, която не можеше да си обясни. Знаеше единствено, че нещо в нея ще остане непълно, докато не се слеят в едно. Той се придвижи между краката й и тя усети втвърдения му член. Очите й огледаха тялото му, преди да се върнат и срещнат неговите. Както и при оазиса, тя бе сигурна, че това е било предначертано да стане. Тя повдигна хълбоци, за да го посрещне. Предишната болка я нямаше. Този път съществуваше само удоволствието от сливането им в едно цяло. Той влезе в нея и изпълни кухината вътре в нея. Топла плът в топлата плът. За момент те останаха така, неподвижни, радващи се на съвършенството на своя съюз.
След миг Кристофър започна да се движи в нея. С дълги, сигурни тласъци той редуваше изпълването с почти пълно изтегляне от нея. Всеки път, когато се оттегляше, Ариел стенеше и се извиваше нагоре, страхувайки се да не загуби топлината му. Всеки път, когато хълбоците й се извиваха нагоре, той се връщаше в нея, изпълваше я изцяло и я отвеждаше още по-далеч в пламтящата страст, която заплашваше да я погълне. И тогава огненото кълбо в нея избухна и разпрати искри от разтопена жарава до всяко кътче в тялото й. Ариел се притисна в него, като се задъхваше, докато Кристофър навлезе отново в нея. Тя се обви силно около него и почувства как силата на тласъците му се променя. Кристофър започна да диша учестено и на пресекулки, капка пот се стече върху гърдите й. Ариел погледна краката си около хълбоците му. С вик Кристофър се разтърси, задържайки се колкото може по-дълбоко в нея. Дълги, безмълвни мигове останаха вплетени един в друг.
— Обичам те, Ариел. — Гласът на Кристофър прозвуча като шепот, излязъл от най-съкровените дълбини на душата му. — И винаги ще те обичам.
— И аз теб — отвърна тя. Очите й се изпълниха със сълзи на радост, нежна усмивка докосна устните й. Кристофър се усмихна в отговор. Усмивка на мъж, най-сетне постигнал вътрешен покой. Все още в нея, той се облегна на едната си ръка и я притегли по-близо до себе си. Бузата й лежеше върху гърдите му и тя се заслуша в ускореното биене на сърцето му. Затвори очи и отпрати молитва на благодарност към Аллах. Това бе най-прекрасната възглавница, която познаваше.
Епилог
Сутрешното слънце изсуши последните капки вода, с която бяха мили палубата на кораба, и последните бурета с прясна вода, храна и провизии бяха качени на борда. Робите, превити под тежестта на своя товар, бяха облечени с алени шарфове, бели туники и панталони от султана. Ариел стоеше на края на палубата и нервно гледаше как отнасят нейните пътнически сандъци до капитанската кабина.
— Нещо май си се умислила?
— Не — отвърна тя и тръсна глава в отговор на въпроса на Кармела. — Но за първи път напускам Мароко. Мисля, че малко ме е страх.
— Ух! Няма от какво да се страхуваш! Почакай да усетиш соления въздух, морския бриз в косата си! Ах, няма друго подобно усещане на света — монотонно прошепна Кармела. — Не мога да дочакам кога ще почувствам отново тези неща.
Ариел я прониза с недоверчив поглед.
— Мислех, че си дошла тук на кораб за роби. Как си могла да усетиш „морския бриз в косите си“?
Кармела отпусна клепки и погледът й стана много страстен.
— Капитанът беше хубав мъж. Как би могъл да устои на съблазънта да сподели дните си с една неутешима циганка с гореща кръв?
— Добре, но по време на това пътешествие се постарай да стоиш по-далеч от капитана. Той си има съпруга.
— Ще ме изядеш с очи — нацупи се Кармела. След това се усмихна широко и прегърна приятелката си. — Никога имам не е събирал двама души, в които има толкова много любов. Пламенността е все още в теб.
Ариел се усмихна. Наистина, никога досега не се бе чувствала така чудесно. Тя сложи ръка на очите си, за да се предпази от слънцето, и се загледа в Кристофър и Сюлейман, които разговаряха на мостика. Султан Сюлейман, напомни си Ариел. Мароко не можеше да желае по-добър приемник на Мохамед. Чрез Сюлейман мечтите му щяха да продължат да живеят, а Магреб да благоденства. Сянка на тъга помрачи лицето й. Ако Язид не бе повел бунта, Сюлейман нямаше да стане султан, а той бе значително по-добър водач за Мароко, отколкото Язид. Но всичко това бе постигнато с цената на огромни кръвопролития и човешки загуби. Толкова много хора бяха убити в името на властта и алчността. Нейният настойник бе мъртъв. Язид бе мъртъв. Дори Дайва бе открита намушкана с нож в розовата градина. Мароко трябваше да плати твърде висока цена за сегашното си благоденствие.