Свещите в стенните канделабри се бяха смалили силно, а палатът беше тайнствено тих в този час. Тя забърза, като се опитваше да отхвърли неизразимото безпокойство, което натежа в стомаха й. Наближи далечния край на коридора и чу, че гласът на Сюлейман се надигна от стълбището. Язидовият глас се присъедини към него, и Ариел припна по-бързо, тъй като не желаеше да изслушва техните неизбежни укори, ако я хванеха. Приближи се до ъгъла, но преди да го заобиколи, поздравите на Сюлейман я спряха.
Тя се обърна неохотно към тях.
— Добре ли си, Ариел? — запита Сюлейман, когато двамата наближиха.
— Благодаря, добре съм, Сюлейман. Само не можах да заспя и мислех да взема нещо за четене от библиотеката на великия мула. — Ариел погледна надолу към върха на нощните си чехли.
— Къде е Зиад? — продължи той. — Не си добре забулена, Ариел.
— Съжалявам, Сюлейман — отговори Ариел, желаейки да избегне колкото може по-бързо това разследване.
— Не я закачай — намеси се Язид. — Тя няма да се подчинява на нашите закони повече. Остави я да се научи да показва себе си като неверническа жена. Тя язди вече така.
Ариел погледна Язид с възмущение.
— Това беше преди много години — укори го Сюлейман. — Тя вече не е непослушно дете, братко мой. Ариел е жена и знае своите задължения.
— Както винаги, братко, ти си много мек. Ариел си въобразява, че е нейно право да излиза навън на кон, непридружена, когато й харесва — подигра се Язид.
— Не бях непридружена, Язид — възрази Ариел с възмущение в гласа.
— Разбира се. Беше в компанията на бъдещия си съпруг, което, предполагам, е, защото не си и помисляла да излизаш без придружител. Но никой ли не ти е казал, Ариел, че дори християните не позволяват на мъж и жена да бъдат сами заедно, докато не си разменят сватбени клетви?
— За какво говориш, Язид? — погледна го внимателно Ариел.
Очите на Сюлейман се движеха въпросително от брат му към нея.
— Язид, сигурен съм, че имаш грешка — настоя той. — Херцогът не би…
— Твоят годеник, Ариел — продължи Язид, като игнорира Сюлейман. — Херцогът на Ейвън. Мъжът, с когото си яздила.
Ариел го гледаше озадачено.
— Няма смисъл да се преструваш. Зная предпочитанията на всички. Херцогът не показва интерес към млади момчета, и твоето глупаво преобличане не е измамило тези, които са ви видели.
— Не съм била с Ейвънския херцог, Язид. — Въпреки силата в гласа й, Ариел се олюля. Това, което загатва Язид, не е възможно, си каза тя. Умът й препускаше безцелно от мисъл на мисъл и тя се опита да обуздае нарастващата си тревога. Как е научил за тяхната езда? Дали навсякъде в двореца си има шпиони, както твърди? И какъв интерес може да представлява тя за него, та да я следи? Мислите й се объркаха като врящ казан, но не можеше да разбере нищо.
— Бях с мистър Кристофър Стонтън. Английски търговец и дипломат, който е тук, за да сключи договора. Не помолих Зиад да ме придружи, защото знаех, че с мистър Стонтън ще бъда в абсолютна безопасност — призна тя накрая. Държеше главата си вдигната, но като видя язвителната усмивка, разстлала се по лицето на Язид, я обзе ужас. Отвратителното предателство започна да разклаща подредения й свят.
— Ти наистина не знаеше, нали, сладка Ариел? — каза той с фалшиво съчувствие. — Кристофър Стонтън е херцогът на Ейвън. Каквито и истории да измисля за това, че е търговец, те може би не са чисти лъжи, но те е измамил с онова, което е пропуснал да каже.
— Ще бъдеш доволна, Ариел — каза Сюлейман меко. — Той е изтънчен мъж. Султанът е направил добър избор за теб.
Тя гледаше към Сюлейман с объркано недоверие. Как може той да я познава толкова добре и все пак да не я познава никак? Тя не би се омъжила за този мъж, или за който и да е мъж, който би я отвел от Ел Беди. Тук беше домът й. А най-лошото — тя беше измамена от мъжа, на когото се бе доверила. Мъжът, към когото се беше обърнала за помощ. Изречения от миналите два дни бавно започнаха да смразяват ума й и тя осъзна ужасната паяжина от лъжи, която той беше изплел около нея.