— Аз няма да се омъжа за Кристофър Стонтън — зарече се тя, а студената болка в нея нарасна, като заличи всички други мисли за него.
— Няма да е нужно — отговори Язид с тънка усмивка. Ноздрите му трепнаха, а черните зеници на светлите му очи се разшириха, когато тя го погледна в лицето.
— Баща ни не е там — съобщи Сюлейман, като се върна от мисията си.
Язид разхлаби прегръдката си и отдалечи Ариел от себе си.
Сюлейман го погледна странно, после се обърна към Ариел:
— Добре ли си, Ариел?
— Да. Язид обеща… — тя прекъсна думите си, тъй като Язид сложи пръст на устата си, зад гърба на Сюлейман.
— Язид обеща какво? — настоя Сюлейман.
— Нищо — бързо се поправи тя. — Той току-що обеща да говори със султана от мое име.
— Това не е добре. Договорите са подписани. Сега женитбата е закон.
— Кристофър Стонтън е измамник и лъжец, който заговорничи. Султанът не знае това. Язид ще говори с него и аз също ще представя жалбата си. Между нас казано, сигурна съм, че той ще разбере, че трябва да скъса на парчета този унизителен договор. В края на краищата, той е султанът — завърши тя със студен глас.
— Да — отговори спокойно Сюлейман. — Но той също държи на думата си.
— Ти не си наследник на трона. Може би си безсилен да повлияеш на султана, докато Язид е престолонаследник.
Ариел веднага съжали за думите си. Сюлейман винаги я наблюдаваше със снизходителната усмивка на по-стар брат. Но тя не можеше да разбере защо той взема страната на Кристофър Стонтън, когато тя толкова открито презираше идеята за този брак.
— Достатъчно — нареди Язид. — Във всеки случай, нищо не може да бъде направено тази вечер. Върни се в стаята си, Ариел. Сутринта ще говорим отново.
Ариел послушно се върна в стаята си. Но когато ръката й стисна месинговата дръжка на вратата, тя опря чело в студения кедър и въздъхна.
Въпреки изтощението си не би могла да остави нощта да мине, без да запълни пукнатината, която отвори между себе си и Сюлейман. Безмълвно реши да се отвърне от желаното удобство на спалнята и тръгна надолу по коридора.
Когато вратата се отвори, Ариел не беше сигурна как бе стигнала до стаята на Сюлейман. Коленете й се разтрепериха толкова, че не знаеше как успява да се задържи права. Никога не си бе позволявала такава волност с него или Язид. Но Сюлейман не попита защо е на вратата му. Той я хвана за ръката, като я поведе към купа възглавници близо до огъня. Той се сви на възглавница до нея и зачака, като я гледаше с лице, застинало от интерес.
— Какво има? — настоя той. — Бледа си като снега във високия Атлас.
Ариел гледаше надолу към ръцете си, хипнотизирана от пръстите си, докато те отлитаха алените ресни на възглавницата, сякаш независимо от волята й.
— Дойдох да се извиня, Сюлейман.
— Няма нужда, Ариел.
Милата прошка на Сюлейман направи така, сякаш нищо не се бе случило. Ариел стисна очите си, когато сълзите бликнаха между ресниците, потекоха надолу по бузите й и падаха върху здраво сключените й ръце.
— Нямах предвид тези неща… — заекна тя между хлипанията. — Аз се опитах да те нараня. Опитах се да те с-с-спра да не кажеш нещо добро за… — запъна се Ариел, неспособна да накара устните си да оформят името на Кристофър.
— Твоя възлюблен — довърши Сюлейман вместо нея.
Тя го погледна през мократа завеса на сълзите си.
— Трябва ли да го наричаш така?
— Той е именно това.
Ариел го погледна зло. Нямаше повече сила да спори. Нощта вече изглеждаше безкрайна. Всичко, което искаше, бе да спре вихрените мисли в главата си. Всичко, което искаше, бе блажен, спокоен сън.
— Баща ми те обича, Ариел — продължи Сюлейман със съчувствен глас. — Много вечери той ми е говорил за теб. Желанието на майка ти беше да се върнеш в Лондон. Тази женитба ще донесе просперитет за страната ни посредством договора. Не познавам херцога добре, но все пак имам чувството, че е добър и честен човек.
Думите му бяха искрени. Ариел обаче не искаше да ги чуе. Тя гледаше надолу в скута си и напразно се опитваше да върне на повредените ресни предишната им форма. Пръстите й замръзнаха, когато ръката на Сюлейман покри нейните. Той ги издърпа от скута й, а ръцете им се сключиха между тях в нежна прегръдка на уважение.
— Не позволявай сянката на баща ти да попречи на щастието ти, Ариел. Не бих искал да те виждам повече наранена от него. Освободи себе си от злата му барака. Отвори сърцето си за волята на Аллах. Дай на лорд Стонтън възможността да докаже себе си пред теб.
Ариел погледна към доброжелателното лице на Сюлейман. Тя се усмихна със съжаление.