— Не мога, Сюлейман. Не мога да простя лъжите и на двамата.
Глава 7
Ариел бе спала малко през нощта. Бе стискала ръце в безсилие и направила добре отъпкана пътека между стола и леглото си. В един безбожен час бе поискала да си направи баня, бе легнала неподвижно в огромната вана и накарала чувството си за безсилие да напусне изтощеното й тяло, докато накрая бе завладяна единствено от мисълта за сън. Най-сетне, почти на зазоряване, тя се измъкна от прохладната вана. С още влажна кожа, Ариел пусна турската кърпа на купчина върху килима и се хвърли в леглото, като се унесе в неспокоен сън.
Сега, въпреки ярката слънчева светлина, която подсказваше, че денят преваля, тя все още бе изтощена, обзета от летаргично неразположение, сякаш покрита от дебело, вълнено одеяло. Кожата й бе така подута и чувствителна от продължителната изтощителна баня, че дори ръчно изработените набори на завивките й се струваха груби. Ариел се насили да отвори подутите си от сън клепачи, изстена, претърколи се и зарови лице в пухената възглавница. Не би могло да има по-лош кошмар от това, което се случи снощи.
Как бе могла да позволи на Кристофър Стонтън да я измами толкова лесно? В нощта на бала не й бе дал никаква друга възможност, освен да му се довери. Иначе трябваше да застане лице в лице с бухареца. Но като се обръщаше назад, по-скоро би рискувала с ужасните черни стражи, отколкото да се остави в измамните ръце на английската отровна змия! Тя бе сгодена за човек, чието сърце със сигурност бе студено като камък. Човек, който щеше да я отведе далеч от любимите места, докато най-голямото й желание бе да остане тук. Бе сгодена за лъжец, мъж, който не чувстваше никакви угризения от измамата, който всъщност й се наслаждаваше.
За неин най-голям ужас образът му изпълваше въображението й, но това не бе образ на плъзгаща се змия с играещ поглед. Това бе съчетание от мускулесто телосложение и заряд от енергия, които се излъчваха от него като съчетание на две противоположни сили. Сили, които причиняваха в Ариел буря, която бе плашеща и вълнуваща едновременно. Със срамна яснота тя си припомни тръпката, предизвикана от обгръщащите я ръце, и екстаза от прегръдката му. Почти можеше да чуе собствените си издайнически стонове на наслада.
Тя безмилостно отхвърли настрана предателските мисли. Мъжът, който я бе купил на цената на портокали и кожа, нямаше нищо общо с тези неща. Ездата до езерото, срещата им в градината, дори спасяването й от бухареца на бала, всичко това бе част от нейното падение. Той бе създал погрешен образ за себе си. Човек, който не съществуваше. Не бе търговецът с лекото чувство за хумор, когото бе намерила за неотразим. Под смайващо красивата кожа той бе едно от най-низшите животни. Докато я утешаваше с разбиране и си позволяваше волности с нея, той се бе присмивал на доверчивата й природа.
Тя мразеше Кристофър Стонтън.
Студеното, грубо поражение, което бе започнало да сломява сърцето на Ариел предишната нощ, се разрасна, заличавайки топлотата, която веднъж бе почувствала към него. Тя преглътна конвулсивно и отпрати безмълвна молитва на благодарност към Язид за това, че я предупреди. Лорд Стонтън, роптаеше тя наум, не бе по-различен от баща й — английски благородник с титла. Какво друго бе той, освен един лъжец и измамник, който бе изоставил бременната си жена в непозната страна? Майка й я бе уверила, че баща й наистина се грижел за тях. Често я уверяваше, че умрял при опит да се върне при тях. Но потайните слухове, които се разнасяха по коридорите и зад вратите, говореха друго на Ариел. Никакви кораби не бяха нагазвали във водите, никакви чужденци не бяха нападани и задържани срещу откуп, нито дори безмилостна средиземноморска буря не бе вилняла през месеците след раждането на Ариел, която да изхвърли египетския кораб в пристанищата на Танжер или Сале. Той бе тръгнал да види пирамидите и казал, че ще се върне навреме за нейното раждане, но — подобно на Кристофър — бе излъгал.
Тя затвори очи в отчаяно желание да бъде някъде другаде и някак, ако можеше, да избегне тази невъобразима съдба. Докато лежеше сред разхвърляните завивки след безсънната нощ, си спомни обещанието на Язид и духът й някак се повдигна. Тя провеси крака от леглото и с малко повече целеустременост, отколкото бе притежавала миг преди това, се подготви за деня. Първо ще видя султана, си каза тя с упорита решимост. С молбата ми и влиянието на Язид той сигурно ще може да бъде разколебан. Но ако трябва да направи това, бе нужно да побърза. Последните няколко седмици мула Мохамед бе по-зает от обикновено. Вероятно трябваше да чака с часове, докато успее да привлече вниманието му.