— Тогава престани да постъпваш като дете — изстреля в отговор Кристофър. Той отново тръгна по коридора, докато Ариел се загледа невярваща след него. Не бе извървял и четири метра, когато се обърна към нея.
— Ариел. — Той изрече през зъби името й, сякаш бе отвратително лекарство, което нямаше как да не вземе. — Давам ти шанс да докажеш, че си способна да бъдеш лейди. Приеми го като благоприятна възможност. Така или иначе, ти ще дойдеш на вечеря. Ако предпочиташ това да стане върху моето рамо, ще бъда повече от щастлив да ти направя тази услуга.
Сълзи на безсилна ярост напираха в ъглите на очите й, когато мина покрай него. Не бе направила нищо, с което да даде основание за злонамереното му отношение, изруга наум тя, и се запъти към неговите покои. Щом искаше да вярва, че в отношенията й с Язид има непристойност, нека си вярва. Ако я бе попитал, дори ако бе осъзнал нейното съществуване като независима личност, вместо да я третира като вредител, тя щеше да му обясни. Разбира се, без да взима предвид техния план за разваляне на годежа, тя коригира поведението си, като същевременно мислите й добиха оттенък на чувство за вина. А той, напротив, я бе нарекъл свое притежание. Негово притежание!
— Ще се храним тук — съобщи ледено Кристофър. Той се бе спрял през няколко врати от мястото, където стоеше Ариел.
— Разбира се — отвърна язвително тя, като се завъртя на пети и се върна назад. Предполагаше, че Кристофър е настанен в по-далечните стаи по коридора. Вероятно някои от стаите бяха сменени. След събитията през последните няколко дни, мислеше си мрачно тя, нищо вече не трябваше да й изглежда необичайно.
Тя пристъпи в пищните стаи в златно и кремаво, обикновено запазвани за висшестоящи официални посетители и замръзна.
— Добър вечер, лейди Ариел. Удоволствие е да ви видя отново. Позволете ми да бъда сред първите, които ще поднесат своите поздравления за вашия годеж с моя племенник.
Робърт Белмет стоеше до една малка маса за четирима, която искреше от кристал и сребро. До него елегантно облечена жена, чиято посребрена коса бе навита на изискан кок, й предложи окуражаваща усмивка.
Това не бе спокойна вечеря за двама, където можеха да обсъдят невъзможността на тази женитба, както бе очаквала Ариел. Това трябваше да бъде честване! Честване, след като той знаеше, че тя не желае брака с него, за което съдеше по студената маска на лицето му, брак, на който вече и Кристофър не гледаше с голямо удоволствие.
Глава 10
— Лорд Белмет! — отвърна Ариел с реверанс, като положи всички усилия да скрие объркването си.
— Мога ли да ви представя моята съпруга Ан?
Ариел се усмихна колебливо на Ан Белмет.
— Приятно ми е да се запознаем, лейди Ан.
— Удоволствието е изцяло мое, уверявам ви, скъпа. — Ан Белмет прекоси стаята, без да обръща внимание на съпруга си и Кристофър, и хвана Ариел за ръцете, като ги стисна горещо. Усмивката й бе изпълнена с разбиране.
— Зная, че всичко това е като шок за вас. Моят племенник ми разказа за недоразумението, което се е получило при първата ви среща, но ние така се радваме, че ще бъдете член на нашето семейство. Зная, че майка му ще бъде също толкова радостна. Добре дошла.
Скованите пръсти на Ариел бяха стиснати за втори път, лейди Ан нежно я целуна по бузата и отстъпи до съпруга си. Обзета от противоречиви чувства, Ариел стоеше безмълвна между тях, като ужасно искаше да каже нещо леко и остроумно. Но единствените мисли, които изникваха в ума й, бяха противоположни на желаните. Белметови явно бяха симпатични хора и тя не искаше да ги обижда, като им каже, че смята техния племенник за лъжец и опортюнист и презира самата идея за предстоящия годеж. Вместо това тя стоеше изправена и се мъчеше да намери някакъв отговор на приветствието на лейди Ан. Не бе нужно да се тревожи, защото Кристофър се намеси, като се държеше толкова общително и приятно, колкото твърдо и непоколебимо се бе държал преди няколко минути.
— Трябва да извините Ариел, Ан. Тя току-що преживя разстройваща среща с принц Мохамед Ел Язид. Сигурен съм, че за няколко минути ще събере мислите си и ще стане по-разговорлива.
Ариел не пропусна да забележи нито това, че Кристофър наблегна върху името на Язид, нито остротата в гласа му. Но не можеше да му позволи да я унижава пред роднините си. Затова се обърна към него с усмивка, която трябваше да стопи снега и от най-високите върхове на Атлас.
— Благодаря ти, Кристофър. Ти се намеси доста късно в разговора ни, а аз не искам излишно да се безпокоиш заради мен. Всъщност — продължи ласкаво тя. — Язид ми донесе доста обнадеждаващи вести. Вие, лейди Ан, ще разберете молбата ми да запазя съдържанието на неговото съобщение за себе си.