Чедила считаше за свой последен дълг към любимата си повереница да се увери, че тя приема тази съдба. Но Ариел бе толкова пламенна и темпераментна, че понякога й се струваше, че се опитва да направлява течението на пролетен поток, преливащ от разтопен планински сняг. От своето място в ъгъла тя чуваше ритмичното дишане на Ариел, показващо, че най-сетне е заспала. Чедила се обърна и се върна в спалнята си. Тръгна направо към малкия шкаф, където държеше молитвеното си килимче. Трябва да продължа да търся напътствието на Аллах, помисли си тя. Неговите опитни ръце ще ръководят съдбата на детето на моето сърце.
Глава 11
Ариел се вгледа в образа, който се отразяваше в голямото огледало. Оттам сякаш я гледаше нейната майка. Когато се бе събудила, роклята, шапката и ръкавиците на лейди Белмет вече лежаха изгладени и поправени върху стола в стаята й. Сега, след като Рима бе прикачила дългата редица копчета на гърба на светлосиво — зелената рокля, Ариел не можа да свърже образа в огледалото със своя собствен. Малко по-високото от средния ръст тяло, внимателно оформено от стеснена в талията рокля, дългата шия, открита от вдигнатата прическа, над която Чедила доста се бе потрудила, високите скули и правият нос сякаш вече не бяха нейни. Въпреки че спомените за майка й бяха смътни, това бе нейният запазен в паметта й образ.
Ариел вдигна сламената шапката с широка периферия от масата и я сложи върху елегантната прическа, която Чедила бе настояла да й направи, тъй като смяташе, че ще подхожда на английската рокля и шапка. Панделката на шапката падна точно на мястото, където Кристофър я бе целунал по челото предишната нощ, събуждайки всички противоречиви чувства, които бе пораждала тази нежна страна от неговата същност. Ариел рязко махна шапката от главата си, издърпа няколко дълги, тъмнозлатисти кичура, сложи я в скута си и нервно стисна широката периферия между пръстите си.
— Няма да отида.
— Разбира се, че ще отидеш — сгълча я Чедила и грабна сламената шапка от ръцете й. — Но не мога да вървя след теб, за да следя външния ти вид. Не си ли спомняш нещата, на които те учеше майка ти?
Чедила внимателно нагласи разпилените кичури отново на мястото им и постави шапката на лейди Белмет върху главата на Ариел. Забоде я с една дълга игла за шапки, за да я закрепи добре на мястото й, преди Ариел да успее в знак на протест да я запрати в другия край на стаята. Жълтият диамант в края на иглата потрепваше срещу Ариел от широката зелена панделка, която украсяваше дъното на шапката, и й напомняше на пролетен минзухар. Вече не знаеше какво да мисли за Кристофър Стонтън. Ако бе останала недосегаема и гневна, щеше да й бъде много по-лесно да го мрази. Но последната нощ той бе така очарователен. Докато седяха край камината, тя бе открила, че неговата компания й е приятна. След това я бе целунал нежно и целомъдрено по челото и Ариел наистина не знаеше как да реагира.
Тя се бе подготвила за някаква порочна, настойчива целувка. Всъщност бе я очаквала и бе замислила точно как ще го отблъсне, като ясно му даде да разбере, че не желае нито част от плановете му да я направи своя жена да бъдат осъществени. Вместо това той я бе целунал нежно по челото и това бе повече жест на братска обич, отколкото на яростна настойчивост, каквато съдържаха другите му целувки. Ариел сплете пръсти в безсилие. Колкото по-скоро Язид осъществеше плана си за отменяне на брачния договор, толкова по-добре. Не искаше да се омъжва за Кристофър. Но все пак, неохотно си призна тя, не искаше и да го види унижен от директния отказ на неговото предложение. Нямаше желание отново да разпалва гнева му след онова, което бе преживяла вчера с Язид. Тя засмука навътре бузи и се намръщи замислено, после спусна непрозрачната копринена воалетка над лицето си и погледна решително в огледалото. Аз не съм Каролин Ленъкс, повтори си тя. И няма да отида в Англия.
Точно в десет часа Ариел почука лекичко на вратата на лорд и лейди Белмет. Зад нея Зиад бе застанал мирно с лява ръка върху дръжката на винаги готовия ятаган. Вторият евнух стоеше по-назад и държеше в ръцете си тежката кошница с обеда за пикника.
— Лейди Ариел — поздрави я лорд Белмет с отривист поклон, — влезте. Жена ми ще бъде тук всеки момент. Съдейки по нейното въодушевление по време на пребиваването ни в Мекнес, дойдох до заключението, че магазините в Лондон са я отегчили до смърт.