— Твоят кон те чака навън.
Кристофър се настани удобно върху възглавничките и изпъна крака така, че значително навлезе в територията, която Ариел считаше за естествена част от своя интериор.
— Помислих си, че е най-добре да взема един кон с нас, в случай, че вие, дами, бъдете прекалено амбициозни при пазаруването. Но защо трябва да яздя на слънце, когато мога да се радвам на вашата компания и на прохладния въздух в каретата?
Ариел го погледна намръщено, след което се загледа през прозореца към земите покрай двореца така, сякаш никога преди това не ги бе виждала. Защо той да не може да изтърпи малко горещина? Тя можеше да понася тази задушна кутия, увита в килограми плат, а той да не може да понесе малко слънце и вятър. Арогантен, разглезен нахалник! Какво се бе случило с авантюристичния морски капитан, както сам се бе описал той, помисли си тя с насмешка. Всичко бе самохвалство. Всяка дума, която й бе казал, е била резултат на преструвки и надути фрази. Сега виждаше истинската му природа. Натруфен аристократ. Двуличен интригант. Качества, които доста му прилягаха, забеляза Ариел, докато каретата потегляше.
Когато екипажът затрополи надолу и се включи в главната артерия на двореца, между гърдите й потече тънка струйка пот и попи в корсажа на роклята, където вече усещаше да се образува едно влажно петно. Друга струйка се готвеше да потече от кръста надолу. И това, че Кристофър бе толкова близо, никак не й помагаше да се справи с чувството, че ще се задуши. Твърдият мускул на бедрото му се притискаше в нея и неравното клатушкане на каретата предизвикваше силно триене на това място, въпреки пластовете рокля, фуста и чорапи. Ариел се притисна още повече в ъгъла на каретата и изпъна гънките на полата си, като се опита ловко да се отдалечи от Кристофър, без да му достави удоволствието да разбере, че той е причината за нейното неудобство.
Ан Белмет се протегна и я потупа успокоително по нервната ръка.
— Зная, че е трудно да се почувстваш добре в моите обемисти поли, когато си свикнала с нещо много по-леко — подметна тя с усмивка. — Но винаги съм откривала, че колкото по-малко се движа, особено в горещината, толкова по-удобно се чувствам.
Ариел замръзна неподвижно посред нервните си движения и безмълвно стисна ръце в скута. Но не можа да се отпусне въпреки блъскането на каретата. Заговор, помисли си тя, като отново се взря навън. Как бе могла да приеме идеята да разговаря с лейди Белмет? — се почуди тя истерично. Всяка забележка, направена от лейди Белмет, бе израз на фина поддръжка на позицията на нейния племенник. Как изобщо бе могла да се надява, че семейство Белмет биха разбрали нейната позиция? Естествено бе да поддържат Кристофър.
Доброто самочувствие на Ариел спадаше с всяка изминала минута и мисъл. Защо всички се нареждаха в редицата на противниците? Лейди Белмет, настойникът й, Чедила и Сюлейман, всички стояха зад Кристофър. Само Язид бе на нейна страна. Без него, осъзна тъжно тя, докато минаваха през главната порта на двореца и се насочваха към центъра на Мекнес, тя нямаше никакъв шанс да се изплъзне от ръцете на Кристофър.
Но Язид бе наследник на султана. Ако мула Мохамед послуша някого, това щеше да бъде само Язид. А Язид бе обещал, че ще направи всичко необходимо, за да убеди баща си. Ако трябва да има само един съюзник, реши тя, най-добре това да е Язид. Със сигурност до вечерта той ще е говорил с нейния настойник. Всичко, което трябваше да направи, бе да прекара деня с Кристофър и неговата леля. Всъщност, осъзна тя, докато каретата забави и започна да пълзи покрай външните граници на пазара, колкото по-дълго задържеше Кристофър извън двореца, толкова повече време Язид щеше да има за разговора си със султана. Устните й бавно се извиха в усмивка. Това бе малка саможертва — да задържи лорд Стонтън зает в града, докато Язид изложи лъжите и измамите на Кристофър пред нейния настойник.
— О, Боже… — прошепна лейди Белмет с удивление, когато каретата спря. — Това е цял прием.
Соукът бе утихнал. Вече я нямаше суетнята, нито радостната възбуда сред виковете на търговците към вероятните купувачи, които изпълваха въздуха миг преди това. Ариел докосна шапката си, за да се увери, че не се е накривила и че лицето й бе добре забулено с воалетката. След това, като обърна гръб на Кристофър, отправи смела усмивка към лейди Белмет:
— Пристигнахме.
От каретата те се потопиха в море от проснати на земята тела. Навсякъде около тях по мръсната улица почтително се тълпяха лица; продавачи, клиенти и търговци, струпани в преклонение около каретата, която носеше султанския герб.