Дълбокият глас на Кристофър зад нея я изтръгна от унесеността й.
— Всичко е готово. Ан е поразена от гледката и ще се радва да й покажеш местните природни забележителности.
Ариел се обърна към Кристофър, като си играеше с края на шапката и след това вдигна стеснително поглед към него.
— Тя е много мила, Кристофър.
— Ще бъде щастлива, ако те чуе да й го казваш.
Ариел отново погледна към града под тях. Беше странно да си говорят така вежливо. Сякаш събитията от отминалия ден никога не се бяха случвали и те се бяха върнали към непринудените приятелски отношения от времето на тяхната езда. Но договорът съществуваше, а също и измамата на Кристофър. Като не знаеше какво да каже, тя тръгна към одеялото за пикника.
— Трябва да ми кажеш какво представляват всички тези неща. — Лейди Белмет кимна към внушителното количество сребърни купички, наредени в кръг в центъра на шареното одеяло, постлано за тях. Ариел се настани на дебелата възглавница и задържа ръцете си над предложения тас, докато един роб с тюрбан им поливаше с вода, ароматизирана с роза. Друг чакаше до нея с бродирана кърпа. Ариел даде знак, че лейди Белмет ще бъде следващата, и пое подноса, отрупан с храна за пикника им.
— Това е салата от маслини и мента, а тази е направена от портокали и моркови. Използвайте хляба си, за да си гребнете малко от салатата, ето така — обясни тя и демонстрира с къс от неравната пита. — Има също киби и пушено пиле. А за десерт — нещо специално — каб газел.
— А мислех, че това, което ядохме снощи, е пиршество! — възкликна Ан. — Какъв е десертът? Каб…
— Каб газел. Копита от газела.
Ан пребледня при забележката на Кристофър, който се приближаваше към одеялото.
Ариел отправи неодобрителен поглед към него.
— Името произлиза от тяхната деликатна форма, напомняща копитото на малка газела. Пълнежът е бадемова паста и нищо повече.
Ан веднага се засмя.
— Тогава нямам търпение да опитам един сладкиш.
През следващия час Ариел успешно забавляваше лейди Белмет с истории за Казбах и неговата слава. Живите образи на войските на великия Исмаил, охраняващи града, и двадесетте хиляди роби и занаятчиите, които работеха за изграждането на Ел Беди, очароваха Ан и следобедът бързо отлетя.
Докато ядяха, Ариел наблюдаваше Кристофър с ъгълчето на очите си. В началото на нейния разказ той се бе извинил, бе взел чинията си и отишъл под едно самотно маслиново дърво, където стояха конете. Сега бе погълнат в разговор със Зиад, който се бе присъединил към тях заедно с робите за пикника. Явно бе, че възхищението, което нейният евнух изпитваше към него, нарастваше с всеки изминал момент. Зиад винаги бе мил и покорен с нея, но рядко изразяваше уважение към някого, когото едва познаваше. За разлика от повечето пазачи на жените, той невинаги е бил евнух. Напротив, мъжествеността му е била отнета, когато е бил възрастен, бил е подложен на операция, която често убива мъжете. Вместо обаче да го направи угодлив, операцията бе закалила трудния му характер и гърбът му носеше белезите от безброй камшици. Първия път, когато Ариел го бе видяла, той бе болен и изтощен от бой, но въпреки това тя забеляза гордия блясък в очите му, който разкъса сърцето й. Бе отишла направо при султана, за да помоли за него, и от този ден нататък той бе стоял винаги на нейна страна. Увлечена в спомените си, Ариел бе изненадана от любопитния поглед на Кристофър, когато той се обърна да види останалите. Тя бързо измести очи, смутена от това, че е забелязал втренчения й поглед.
— Мисля да се разходя малко — съобщи Ан, когато Кристофър тръгна към тях. Тя стана, за да изтръска полата си, и като кимна на племенника си, безгрижно изостави Ариел.
Тъй като не искаше да отговаря на неизбежните въпроси на Кристофър, Ариел се престори, че я обхваща внезапен пристъп на глад. Тя сковано взе един каб газел от подноса и отхапа огромна хапка от изстудения деликатес, от който само миг преди това се бе почувствала много преяла, за да го погледне дори. Лъщящата бадемова паста покапа от сладкиша и преди да успее да направи нещо, голяма част от нея падна с цопване върху полата й.