— Може ли? — Кристофър застана на едно коляно до нея и с умел жест изтри сладката смес, от която остана само едно малко петно. — Ето, сигурен съм, че ще може да се изчисти по-късно.
С уста все още пълна със сладкиш Ариел отправи неодобрителен поглед към него и продължи да хрупка каб газела. Докато секундите се нижеха като безкраен наниз от перли, лицето й започна да гори от унижение. Въпреки това Кристофър не направи опит да облекчи положението й и вместо да запълни празнината с някакъв безцелен разговор, той просто я гледаше с ръка, подпряна на коляното, докато тя правеше усилия да довърши това, което изпълваше устата й, без да прибягва до методи, неподобаващи на възпитана жена.
— Трябва да се погрижа мула да те храни по-добре — замисли се Кристофър с насмешлива сериозност. — Не можем да те оставим да се тъпчеш със сладкиши, ще се разболееш. Или ще се закръглиш.
— Нямам намерения да преяждам — съобщи Ариел със засегната гордост.
— Удоволствие е да го чуя. Би било престъпление да загубиш така добре сложената си фигура заради прекалено голямата си склонност към сладкиши. — Погледът му дръзко заигра по извивките й, което надигна в нея вълна от гняв, докато преглъщаше остатъка от сладкиша.
— Какво ти дава право да ме обсъждаш? — Думите излязоха от устата й, преди да успее да се опита да ги задържи.
— Ние сме сгодени, не си забравила, нали? — попита Кристофър с леко подигравателен тон.
— Не, не съм забравила! И може ли да ти напомня, че въпросът още не е уреден. Всъщност мисля, че лорд и лейди Белмет заслужават да знаят, че нашата женитба не е свършен факт.
Той замълча и й отправи преценяващ поглед.
— Мисля, че трябва да поговорим, Ариел. Трябва да знаеш защо се съгласих на тази женитба.
Очите на Ариел потъмняха до остро, гневно кафено черно.
— Това, от което се нуждая, е да остана в Мароко, а не да бъда неделима част от някакъв хитър политически ход.
Кристофър пъхна пръст под брадата й и повдигна лицето й нагоре. Ариел рязко се дръпна.
— Стой мирно — нареди той. Леко докосна случайната капка бадемова паста в ъгълчето на устата й и отправи към нея безгрижна усмивка. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, Ариел. Нито Мароко. Нито аз. Запомни това. — Той повдигна капката от пълнежа към устните си, като не я изпускаше от очи, и облиза сладкото от пръста си.
Лицето на Ариел се сгорещи, тя погледна настрани и с голямо усърдие започна да тръска трохите от роклята си. Кристофър хвана брадичката й между палеца и показалеца си и леко я подръпна, докато не й остана нищо друго, освен да го погледне. Показалецът му все още бе влажен там, където го бе облизал преди малко, и мократа му интимност, комбинирана с думите му, накараха стомаха на Ариел да се превърна в горещо разтопено езеро въпреки недоволството, което бушуваше в сърцето й. Тя положи усилие да остане съвършено неподвижна.
— Ти ми се довери на бала на султана, а също и на езерото за срещи. Но сега не смееш да ме погледнеш в очите.
Ариел го погледна право в лицето, като му отказа всякакво снизхождение.
— Ти предаде това доверие. То отговаряше на нуждите ти, докато ме залъгваше с обещанията си. Сигурна съм, че е било доста забавно да играеш тази шарада за моя сметка. Мога да си представя как ти и лорд Белмет сте обсъждали моята глупост и липса на светски обноски, когато бях излъгана от вас двамата.
Изразът на лицето на Кристофър охладня, веждите му се сключиха в мрачна, гневна линия над очите.
— Никой не е правил такова нещо. И искам да зная кой ти пълни мозъка с тези лъжи.
— Съмнявам се, че е лъжа, милорд. Обзалагам се, че в случая става дума за това, че се чувстваш неудобно, виждайки образа си в огледалото сега, когато свалих маската от него — рязко отвърна тя и изопна предизвикателно рамене.
— Само внимавай на кого се доверяваш — измърмори с нисък глас Кристофър.
Ариел се изчерви.
— Доста си самоуверен, лорд Стонтън. Откъде знаеш на кого се доверявам?
Кристофър се наклони към нея и наведе глава твърде близо до нейната. Тя болезнено осъзна широкия му гръден кош и твърдата ленена риза под финото, меко зелено сако. Той я чакаше да го погледне и с неописуема сигурност Ариел знаеше, че ако направи това, всичките й опити да остане неповлияна от него, ще бъдат напразни.
— Смятам, че е много важно да знаеш какво искам, Ариел. И няма да позволя нищо да ми попречи да го получа — сериозно каза той.
— Ти искаш договора, не искаш мен — каза тя, като се надигна от одеялото.
— Наистина ли мислиш така, или това някак те спасява от гузната ти съвест? — попита той, като се присъедини към нея. — Знаеш ли какво искаш, Ариел? Би ли била наистина щастлива да останеш завинаги в Мароко? Ще бъдеш ли доволна от един ислямски съпруг с куп други жени? Ще бъдеш ли щастлива да стоиш заключена зад вратата на неговата къща, без да можеш да направиш крачка навън без бурнуса си?