Но това не можа да стане. Ариел нямаше нито сили, нито воля да се съпротивлява, когато Кристофър й помогна да слезе от каретата. Тя позволи да й подаде ръка. След това се обърна, за да каже довиждане на лейди Ан.
— Много ти благодаря за приятния ден! — каза Ан, когато Ариел стъпи на земята.
— Опасявам се, че нищо не стана така, както бе предвидено.
— Глупости, мила моя! Пътуването беше прекрасно! Когато се завърна в Лондон, ще държа приятелките си с часове в напрежение от историите, които ми разказа. А в края на краищата какво повече може да се желае?
— Колко мило, че казвате това — отвърна Ариел. — Вие поне очаквате с нетърпение Фантазията.
— Ще се видим ли там?
Ариел замълча. Тя не беше мислила да седи с тях. Кармела очакваше, че двете ще бъдат заедно. Мисълта, че Кристофър ще седи до нея, когато тя ще ръкопляска на Язид и Сюлейман, никак не й се хареса.
— Страхувам се, че ще трябва да седна в шатрата, определена за харема. Но с вас ще бъдат Кристофър и лорд Белмет.
— Кристофър има други планове за тази вечер, но съм сигурна, че за Робърт и за мен ще се погрижат доста добре. Султанът се е постарал да бъде задоволен всеки наш каприз досега и не се съмнявам, че и тази вечер ще бъде така. Моля те, не се безпокой за мен, скъпа — продължи Ан с разбираща усмивка. — Ти би трябвало да си с приятелките си тази вечер.
— Ще намина по време на турнира — обеща Ариел. — Тогава ще мога да ви разкажа историята на Фантазията.
— Чудесно! — съгласи се Ан.
Ариел се обърна към Кристофър.
— Благодаря, че ни придружихте, Ваша милост — каза тя, като с всички сили се стараеше да му покаже, че може да бъде и мила. — Надявам се, че делата, каквито и да са те, които ти пречат да присъстваш на Фантазията, ще ти донесат полза.
— Благодаря — отвърна той и едва забележима усмивка пробягна по устните му. — Може би ще ме видиш тази вечер. Все още не съм сигурен къде ще ме отведат делата ми. Може ли да те изпратя до стаята ти?
— Не, благодаря. Зиад е тук.
— Разбира се — сухо отвърна Кристофър.
Ариел тъкмо се канеше да тръгне, когато нечий четвърти глас се присъедини към групата.
— О, каква мила сцена! Очарователно. Нали така бихте се изразили вие, англичаните?
Възседнал Сироко, който нетърпеливо потрепваше по пътеката от мраморни камъчета, Язид отметна глава назад и се засмя — хладен и язвителен смях, от който по гърба на Ариел пробягнаха тръпки. Лейди Ан приклекна в поклон, когато Язид, преметна крак над главата на Сироко и скочи на земята, използвайки гърба на един роб като столче за слизане. Бе облечен със златен жакет до коленете и с черни, бухнали шалвари, които подхождаха на обсипания със скъпоценни камъни тюрбан, който носеше на главата. Той подаде камшика си на един друг роб и се запъти към тях. Застанала зад Ан, Ариел успя да види как Кристофър удостои принца с едва забележимо кимване, а лицето му не изразяваше никакви чувства. Въздухът пропукваше от заряда враждебност между двамата мъже.
— Един момент — каза Язид, като бавно обикаляше около Ариел. — Помислих си, че виждам от каретата на баща ми да слиза привидение. Като че ли Каролин се е върнала от оня свят.
Ариел усети, че той спря зад гърба й, долавяйки топлия му дъх да преминава по врата й.
— Но, разбира се, това си ти, сладка Ариел. Истинско копие на майка си. Приликата е удивителна.
Ариел стоеше напълно неподвижно.
— Благодаря, Язид.
— Каролин имаше хипнотизираща красота. Сила, която можеше да накара един мъж да изтръпне от желание. Ти имаш ли такава сила, сладка Ариел?
Това бе съвсем тих шепот в ухото й, но думите му я стреснаха и надигнаха вледеняващ ужас дълбоко вътре в стомаха й.
— Не разбирам за какво говориш, Язид — отвърна Ариел, като се стараеше гласът й да звучи весело. — Но точно сега се съмнявам, че мога да накарам някого да изтръпне от друго, освен от много мръсния ми вид. Тъкмо се сбогувах с лейди Ан, за да може тя да се оттегли и да си почине преди Фантазията.
— Тогава ще те изпратя до покоите ти.
Той се обърна и влезе в двореца, без да удостои с вниманието си нито Ан, нито Кристофър. Ариел се отказа да му отвърне с думите, които бе намислила. Не й оставаше нищо друго, освен да забърза след него. Тя още не го бе настигнала, когато той прекоси дългия коридор.
— Язид — извика тя, — моля те, изчакай ме. Не мога да вървя толкова бързо с тези тежки поли.
Сам в коридора на крилото на султана, Язид се обърна към нея толкова рязко, че тя се блъсна в него. Преди да разбере какво става, ръката му се стрелна към нея и той я издърпа в мастиления мрак на една ниша толкова грубо, че главата й отхвръкна назад сякаш шибната с камшик. Той свали от главата й сламената й шапка заедно с един кичур коса. Пръстите му болезнено се забиваха в ръката й, докато я теглеше към себе си, размахвайки сламената шапка пред лицето й.