— Сега елате — повтори той, като скри амулетите и печата в пазвата си.
Ариел тръгна с нежелание по тесния проход. Пратеникът вървеше зад нея и когато стигнаха до края на разклонението между шатрите, ръката му се стрелна и я спря.
— Какво…
Той сложи пръст върху устните си и мина пред нея.
След като се огледа във всички посоки, той се дръпна настрана и й направи знак да продължи. Когато стигнаха до втората група шатри, Ариел навлезе в друго разклонение. Там я чакаше Язид, който нетърпеливо шибаше ботушите си с камшик.
— Ти не си нищо повече от един охлюв — удари с камшика той облечения в черно слуга.
— Простете, велики сине на нашия султан, потомък на Аллах. Жената нямаше да дойде, ако не беше видяла великия печат.
— Застани на пост и не разрешавай на никого да приближава.
Пратеникът се поклони и се отдалечи, като държеше умолително ръце притиснати към носа си.
Язид се обърна към Ариел. Погледът му пробягна по белите копринени шалвари и богато избродираната й туника. Устните му се извиха в усмивка.
— Ах, Ариел! Ти, сладка хапка удоволствие, устата ми се навлажнява само като те видя. Харесва ми, че тази вечер си положила толкова грижи за себе си. Това показва, че ме почиташ. Ще поведа първата атака с твоето име на уста.
— Благодаря за честта, Язид.
Усмивката му стана още по-широка.
— Това е хубаво.
— Защо поиска да ме видиш?
Язид скъси разстоянието помежду им, взе ръката й в своята и я притегли към себе си.
— Тази вечер аз ще отменя женитбата ти, сладка Ариел. Още не е станало, но ще стане. Още преди да се обадят първите гълъби ти ще бъдеш освободена от годежа си. Исках да знаеш това, за да бъде удоволствието ти от Фантазията още по-силно, така както опиумът усилва насладата от света на Аллах.
Ариел стоеше напрегнато до гърдите на Язид. Ръката му се движеше нагоре-надолу по гърба й и я галеше по съвсем неприличен начин, но като си спомни гнева му отпреди няколко часа, тя не посмя да се противи.
— Какво ще направиш, Язид?
— Това не е твоя грижа. Това, което само трябва да знаеш, е, че както ти се заклех, ти ще бъдеш освободена от женитбата ти с неверника.
— Мула — прошепна настоятелно слугата, застанал със сведени очи зад Язид. — Моля за извинение, но слънцето залязва. Трябва да дойдете.
— Върви! — нареди Язид, гневно забивайки пръсти в плътта на Ариел. — Фантазията ме чака.
Той се обърна отново към Ариел. Очите му бяха изпълнени с напрежение, когато сведе поглед към нея и повдигна воала й.
— Трябва да вървя. Но ще тръгна, за да поведа атаката, посветена на теб, подкрепен от твоята целувка.
Ариел сви устни и се повдигна на пръсти с намерението да го целуне сестрински по бузата. Вместо това Язид обърна лице и притисна устните си към нейните. Целувката му беше силна и желаеща. Той разтвори устните й и вмъкна дебелия си език в устата й спускайки ръце по хълбоците й. Повдигна я от земята и притегли устните й към своите, като издаде гърлен стон. Ариел с всичка сила се отблъскваше от гърдите му, съпротивлявайки се на езика му, когато той се плъзна в устата й, и с отчаяние се опитваше да се отскубне от ужасяващата близост с притискащото се през дрехите й тяло. Ръцете му я бяха хванали като с железни окови и в този момент, също така рязко, както бе натрапил интимността си, той я пусна. Тя стъпи на земята и за малко не падна. Коленете й не я държаха. Лицето на Язид беше зачервено, а очите му светеха с маниакален блясък.
— Тази нощ ще видиш могъществото на Мохамед Ел Язид. Тази нощ, сладка Ариел, аз ще те освободя.
Без да каже нито дума повече, той тръгна с развяваща се зад гърба му алена наметка. Миг по-късно Ариел чу пронизителното цвилене на Сироко и тропота от копитата на младия жребец, докато Язид галопираше към предната линия на Фантазията.
От минаретата на Мекнес зовяха вярващите към молитва, докато въздухът не закънтя от гласове. Цялото тяло на Ариел трепереше. Думите на Язид я изпълниха със страх, а би трябвало да й донесат радост. Коленичила в прахта, тя се обърна на запад и сведе чело към мръсната земя.
— Аллах — молеше се тя, — помогни ми. Язид е мой съюзник, а ме плаши. Кристофър е мой враг, а ме привлича. Помогни ми, моля те!
Ариел седна, в ъгълчетата на очите й заплашително се показаха сълзи. Тя се опита да прогони страховете си. Фантазията бе подтикнала Язид да се държи така ужасно с нея. Язид бе воин по душа и възбудата от Фантазията течеше с кръвта му тази нощ. Той беше обзет от очакване. Това бе предизвикало интимността на целувката му. Тя щеше да я прогони от мислите си, да забрави това, което се случи между тях тази вечер. Вместо да се страхува, тя трябваше да е благодарна. След тази нощ тя нямаше защо повече да се тревожи как да се освободи от годежа си. За това се бе молила. Но ако това е вярно, питаше се Ариел, коленичила в прахта, защо душата й бе така дълбоко смразена?