Кармела изсумтя подигравателно:
— Тогава би трябвало да ме разбереш.
Ариел стисна зъби, изпаднала в безсилен гняв, че почти са я хванали в лъжа.
— Ами, не знам за какво говориш. Тук има хиляди мъже, ти би могла да гледаш всеки един от тях.
— Може и изобщо да не съм гледала мъж — подметна Кармела.
Ариел вдигна поглед нагоре.
— Не искаш да кажеш, че изпитваш вълнение от някой кон.
— Добре де. Мъж е. И то какъв! Откакто се е появил, всички жени в харема са полудели.
— Къде е?
— Там! — Кармела посочи към една група коне, които се намираха две шатри по-далеч от тях.
С всяка измината минута въздухът ставаше по-плътен. В сгъстяващия се мрак и в носения от вятъра пясък беше трудно да се види каквото и да е.
— Кармела, не виждам…
— Ей там! — Избухливата й приятелка я прекъсна и започна да сочи с пръст още по-настойчиво. — Язди черен кон, с няколко педи по-висок от другите, целият е облечен в черно. Как да не можеш да го видиш! — запита тя остро. — Той прилича на черна пантера, с очи, блестящи като синевата на Средиземно море.
Ариел се смрази цялата. Присви очи, взирайки се в мрака. Още преди да го види, вече знаеше, че е той. Ездачът се откъсна от групата мъже. Той завъртя лъскавия жребец, който се изправи на задните си крака. Конят беше черен като нощ, цвят, доста рядък за породата му. Копитата му проблеснаха в светлината на фенерите и жребецът рязко изцвили. Белите му зъби и пламтящите червени ноздри бяха в остър контраст с редкия за благородната му арабска порода черен цвят.
Целият харем сякаш въздъхна, когато войнът се насочи право към тяхната палатка. Неговата джелаба бе затъкната в меки черни ботуши, а на памучната му черна чалма висеше само един увит сребърен шнур. Седлото бе украсено със сребърни пискюли, но по коня нямаше никакви други звънчета и отличия. Боецът правеше силно впечатление. Дрехите му контрастираха напълно с разточителната пищност на другите ездачи. Те излъчваха сила и сдържаност. И магнетизъм. След миг той бе вече до шатрата. Жените седяха частично покрити от ниска преграда и смелият воин можеше да погледне вътре само ако яздеше достатъчно близо. Когато беше вече достатъчно близо, наложниците и одалиските се прикриха зад шалове и воали. Едно беше да наблюдаваш мъжете зад прикритието на преградата, но вече съвсем друго точно пред тях да се намира изправен воин, който като че ли гледаше вътре.
— Смелчага е! — изсмя се Кармела и прелъстително отметна черната си коса върху раменете си. Тя седеше изправена върху възглавницата, изпъчила напред пълните си гърди. — Той гледа насам!
Ариел седеше също като Кармела, леко повдигната на възглавницата си. Тя беше замръзнала в тази поза, когато ездачът се бе откъснал от групата. Сърцето й се беше качило в гърлото. Беше великолепен. Нито един сред хилядите мъже наоколо не можеше да се сравнява с него. Още в мига, в който тя втренчи очи в него на фона на избледняващото слънце и изпълнения с прах въздух, тя знаеше кой е той. Не беше нужно да вижда лицето му. От начина, по който седеше на седлото, по мощните му широки гърди, очертаващи се под развятата черна пелерина, тя разбра, че това с Кристофър.
Очите им се срещнаха, когато той минаваше край шатрата. Беше само за миг, но Ариел почувства, че погледът му сякаш я докосва. Лицето му не изразяваше никакви чувства, но очите му някак показваха, че той я търси. Като че ли я молеше да му даде някаква сигурност, но преди Ариел да успее да разбере какво точно иска, той зави с огромния си кон и препусна в галоп към стартовата линия. Само миг след като изчезна шатрата вече гъмжеше от разговори. Смелостта му предизвика тръпки от вълнение сред жените. Но по-силни от вълнението бяха догадките, които плъзнаха като огнени езици в харема. Коя беше дошъл да види? Нямаше и съмнение, че той беше любовник на някоя от тях. Смелостта на постъпката му, неизмеримата опасност, на която бе изложил себе си и наложницата, наглият интерес, който прояви към харема на султана, всичко това подейства на жените като опиум. Всяка заоглежда съседката си, разяждана от ревност и гняв. Те не биха се спрели пред нищо, за да открият престъпницата. Сред тях нямаше нито една, която да не желаеше да бъде любовницата на воина, но те изгаряха от желание да открият жената, изневерила на своя султан, и искаха да я видят наказана. Като глутница дебнещи чакали те оглеждаха шатрата, готови да разкъсат една от тях.
— Той погледна насам — повтори Кармела с очи, пламнали от страст.
— Зная — отвърна Ариел с нисък и тих глас.
— Никога не съм виждала такъв мъж. Паоло би изглеждал като мишка, като мравка до него. Погледни бързо, трябва да разберем под флага на кое племе язди.