— Много жени го видяха как гледа насам.
— Мисля, че е каприз. Нищо повече.
— Разбира се. — Дайва леко се усмихна и очите й проблесна съмнение. Тя престана да разпитва Кармела и насочи вниманието си към Ариел. — Великолепен е, не си ли съгласна Ариел?
— Да, Дайва. Хубав е и умело върти сабята. Много странно. Каква неотразима комбинация нали.
Дайва се усмихна злобно.
— Наистина. Какво нещастие, че сватбата ти вече е уговорена. Ако съпругът ми познаваше този мъж, той би те свързал с него. Вместо това ти си сгодена за един блед англичанин. Какъв срам! Все пак би трябвало да предпочиташ женитба с някой от твоята вяра.
— Аз съм напълно доволна от съпруга, който султанът избра за мен — излъга Ариел с лекота. Никога, дори и в моменти на най-голямо отчаяние не би признала друго на жената, която се бе отнесла с майка й като с враг. Още повече, че на Ариел определено й беше приятно да усеща колко много Дайва грешеше в преценката си за Кристофър. — Трябва да го видиш скоро — продължи тя. — Може би той ще те изненада.
— Малко неща могат да ме изненадат, Ариел, защото малко са нещата, които не знам. — Дайва се обърна да си ходи, като подвикна през рамо: — Ще чакам да науча нещо повече за черния воин, Кармела. Разчитам, че скоро ще дойдеш при мен.
Когато тя се отдалечи достатъчно, за да не чуе, Ариел се обърна към Кармела:
— Тя мисли, че го познаваш.
— Казах й истината. Не го познавам — сви безгрижно рамене Кармела. — Но бих дала мило и драго, за да променя това.
— Кармела, държиш се като глупачка. Тя мисли да те застави да узнаеш кой е той. Сигурно разбираш, че когато й дадеш тази информация, тя ще те обвини. Ще каже, че си изменила на султана, като си легнала с него.
— Черният боец е мъж, за когото си струва да умреш.
— Как можеш да говориш такива неща!
— Мога — троснато отвърна Кармела. — Една нощ в неговите прегръдки струва колкото хиляда нощи в харема. За какво живея? За какво, питам те? Султанът не се интересува от прелестите ми. Ясно е, че никога повече няма да ме повика в леглото си. Пред мен са безкрайните, с нищо незаети дни, следователно не ми остава нищо друго, освен да бъда една стъпка пред Дайва и Райзули. Какъв живот е това! Защо да не пожертвам толкова баналното си съществуване за още една възможност за наслада.
Ариел я загледа онемяла. Като че ли за първи път виждаше живота на приятелката си. Ариел мислеше, че поради открития характер на Кармела и безгрижното й поведение тя бе най-малкото доволна. Разбира се, тя бе продадена в робство и Ариел не хранеше илюзии относно ужаса на този случай. Тя сви устни замислено. Не можеше да каже на Кармела, че Кристофър е Черния воин. Тя никога не би разбрала как Ариел би могла да се откаже от живот с мъж, за когото тя е готова да умре. Не можеше да й обясни това по никакъв начин. Щеше просто да си помисли, че Ариел е глупачка. Мисленето на Кармела беше напълно черно-бяло. Тя не би разбрала нюансите на сивия цвят, с който Ариел бе принудена да се бори. Не беше просто да желаеш един мъж, защото само Ариел знаеше добре колко силно желае Кристофър. Тялото й издаваше този факт винаги когато го видеше. Но това не променяше решението й. Нейният дом бе тук. Мохамед Бен Абдулах, Чедила, Язид и Сюлейман бяха нейното семейство. Те я бяха приютили, когато тя нямаше къде да отиде. Дори и да не я обичаха така, както я бе обичала майка й, поне бяха заслужили нейната преданост. Преданост, която баща й завинаги бе загубил, като ги беше изоставил.
Кармела се наведе и хвана с ръце реверите на елека на Ариел.
— Казвам ти, Ариел — прошепна тя отчаяно, — с радост бих умряла заради още един шанс да се почувствам жива. Ти трябва да си благодарна на Бог, че ще бъдеш освободена от тази земя. Тя е затвор. Стая за инквизиции. Взимай своя херцог и бягай, Ариел. Бягай, без да се обръщаш нито веднъж назад!
Ариел се изтръгна от прегръдките на Кармела. Очите й се бяха разширили от ужас.
— Грешиш — прошепна тя. — Ти си нещастна, Кармела, и това ме натъжава. Доведена си тук против волята си, отвлечена от родината си. Но това е моята страна и аз не мога да я напусна.
— Защо? — попита настойчиво Кармела. — Султанът едва ли има време да те забележи. Дайва те ненавижда и надъхва със своята омраза и сина си, бъдещия султан. Нещата няма да бъдат винаги такива. Предлагат ти да избягаш, направи го, Ариел!
— Не желая да бягам — проплака Ариел с глас, задавен от безпомощни ридания. — Защо никой не вижда това?
Не можеше да издържи дори и секунда повече присъствието на Кармела. Шатрата на харема я задушаваше и Ариел усети, че ще умре, ако не се махне. Тя скочи точно когато започваше втората атака. Побягна по празния проход между шатрите, после притича зад шатрата на султана. Не знаеше къде отива, докато не стигна до входа на шатрата за чуждестранните гости. Лорд и лейди Белмет трябваше да са вътре, но последното нещо, което й се искаше сега, бе да бъде с някого, който й напомня за Кристофър. Забави крачки, отмина следващите две шатри и се намери на края на откритото поле, предназначено за хората от града и племената, дошли да видят представлението. Образът на соука, който видя тази сутрин, отново се върна в мислите й и изведнъж силно й се прииска да повърви сред народа като обикновен човек. Ариел сложи воала на лицето си и излезе от навеса на шатрата.