— Да, господарю, разбрах.
— Тогава тръгвай. И недей да позволяваш — извика той след нея — нищо да те отклони от пътя ти! Върви направо при дойката!
Момичето кимна и изхвърча от стаята. Кристофър се завъртя на пети и излезе, без да погледне назад към другата слугиня и детето, които стояха в ъгъла на стаята и се притискаха уплашено един в друг.
Глава 15
Кристофър имаше чувството, че широките му крачки не го водеха достатъчно бързо по коридора. Той спря пред стаята на леля си и вуйчо си, вдигна ръка, за да почука, и направи усилие да изглади изопнатите от нерви черти на лицето си. Изненада се от бързия отговор на Ан, когато ръката му докосна вратата. Тя сложи ръка на сърцето си от облекчение, че го вижда.
— Слава Богу! — въздъхна тя, като се готвеше да го целуне по бузата, притегляйки го в майчинска прегръдка. — Робърт цяла нощ ходи напред-назад.
— А ти не ходи, нали скъпа? — отбеляза вуйчото на Кристофър, показвайки се зад жена си. Той потупа Кристофър по рамото. — Няма ли да влезеш? Султанският съвет ще се събере след по-малко от час и аз искам да науча всичко, което се е случило. Дума да няма! Много се радвам, че те виждам, момчето ми!
Кристофър леко се усмихна.
— Не мога да остана. Ариел е…
— Точно тук! — довърши Ан вместо него.
— Какво?
Въпросът му прозвуча като изстрел. Той мина покрай двамата, спря по средата на стаята и се огледа.
Ан мълчаливо кимна към шезлонга в един тъмен ъгъл на стаята, където Ариел се бе свила на кълбо.
— И ако не говориш по-тихо, ще я събудиш.
— Дяволски ми се ще да я събудя. И почти съм решил да го направя с една върбова клонка.
— Кристофър! — сряза го остро леля му. — Как може да говориш такива неща? Тя преживя голямо изпитание!
— Имаш ли представа на какво изпитание бях подложен аз току-що? — избухна Кристофър. — Дойдох да ви съобщя, че смятам да претърся двореца, за да я намерим, а тя си лежи тук на шезлонга и спи дълбоко.
— Дойде тук, за да види с очите си, че сме добре — меко възрази Ан — как можем да й се сърдим за това?
Кристофър прокара ръка по косата си и се втренчи в пода.
— Трябваше да си седи в стаята.
— Как би могла, когато толкова се е тревожила за другите хора, за които се чувства отговорна. За това дете например.
— Всеки друг в двореца… — троснато започна Кристофър, но още докато изричаше първите думи, усети, че това е несръчен опит да обясни бързо надигащия се у него гняв.
— Обаче тя не е всеки друг — каза Робърт, заставайки до стола. — Двамата с Ан тази вечер се убедихме съвсем ясно в това.
Кристофър погледна към Ариел, която въпреки шума продължаваше да спи. Под притворените й ресници се извиваха тъмни сенки. Обикновено златистият й тен сега бе избледнял от преживяното през тази нощ. Приличаше на малко котенце, свито под кашмирената наметка, която я покриваше, потънала в дълбок сън, необезпокоявана от никакви видения в съня си.
Гневът му се стопи. Как би могъл да й се сърди, когато тя бе в безопасност. Беше доволен, че е почувствала Ан и Робърт като близки хора и е дошла тук. Бавно отиде до вратата и направи знак на Зиад.
— Тя се чувства добре, Зиад. Иди да кажеш на Чедила и на слугинята. След това и ти легни да поспиш. Когато се събуди, тя ще има нужда непрекъснато от теб. Дотогава е в безопасност тук.
Евнухът се поклони и Кристофър затвори вратата.
— От колко време е тук, Робърт? — Сега вече бе по-спокоен. Гневът му отстъпи място на умората, обхванала цялото му тяло. Но време за сън нямаше. Щом Билад Ал Махзанът се събираше след по-малко от час, той трябваше да съобщи на Робърт всичко, което бе видял през нощта. Най-напред искаше да сподели опасенията си относно Мохамед Ел Язид.
— Тя дойде малко преди теб. Няма и половин час, нали Ан?
Ан кимна.
— Горкичката! Едва държеше очите си отворени. Чак когато ни видя, страховете й изчезнаха. В мига, в който разбра, че сме живи, умората я завладя.
— Ние, разбира се, я поканихме да влезе, тъй като и двамата бяхме будни, и се зарадвахме, че е дошла — каза Робърт.
— Отначало не мислех, че ще остане — добави Ан, — но след като седна, тя заспа дълбоко като агънце.
Кристофър помълча една минута. Техният разказ просто не се връзваше с другата информация, която бе събрал. Ако Ариел бе дошла направо тук, след като бе излязла от стаята на момчето, тя трябваше да е тук повече от половин час. Той бе прекосил разстоянието между двете стаи за няколко минути. Къде беше ходила Ариел, след като бе оставила момченцето и преди да дойде тук? Беше ли се срещала с Язид? И къде все пак, по дяволите, беше престолонаследникът?