Тя се надигна от дивана, но Кристофър я дръпна.
— Не отивай в харема!
Тя го изгледа уплашена от свирепия му поглед.
— Разбираш ли ме? — настоя той. — Не отивай в харема, докато не ти кажа, че е безопасно!
Ариел кимна с разширени от вълнение очи. Въпреки чувството, че харемът е напълно безопасно място за нея, тя усети, че почти е изчерпала желанието му да се разбира с нея и реши да не му се противопоставя повече.
— Няма — каза тихо тя.
— Обещай ми.
— Обещавам, Кристофър, няма да ходя в харема.
Под тънката копринена материя зърната на Ариел докосваха гърдите на Кристофър. Допирът им повдигна вълна от неудържимо желание, което нахлу в тялото му. Кожата й там, където пръстите му докосваха раменете й, бе като кадифе. Той я погали с палеца си, наслаждавайки се на съблазнителната мекота. Дългата й копринено бяла шия бе цялата пред очите му, когато тя наклони назад главата си, за да го погледне. Устните й бяха полуотворени, а погледът й беше пълен със смело очакване на неговата целувка. Тя беше невинност, предизвикателство и прелъстителност едновременно и той с желание се предаде на тази магия.
Навеждайки глава към вдлъбнатината в основата на врата й, той обсипа с целувки рамото й, нежно галейки копринената й туника. Уханието й го омайваше. Мирисът на жасмин и благоуханни треви се смесваше с топлината от тялото й. Той разтвори устни и поемайки дълбоко дух, прокара грубо уста по бузата й и страстно я впи в нейната, притискайки тялото й към възглавницата. Прекара езика си по очертанията на устните й и тя с желание ги разтвори. След миг езикът й потърси неговия, следвайки движенията му. Кристофър простена, когато езикът й премина по най-вътрешната част на устата му и помисли, че съвсем ще изгуби контрол. Езикът му потъна в устата й, като се стрелкаше бързо напред-назад. Ръцете й играеха по гърба му, танцуваха по цялата му кожа — докосващи, галещи, пърхащи като леки пера нагоре по свода на гръбнака му до основата на врата му, където пръстите й се вплетоха в косите му. Той се чувстваше толкова жив, както никога досега. Всяко нейно движение беше не по-малко съблазнително от тези на опитна куртизанка, като че ли тя инстинктивно усещаше къде да го погали и как да направи желанието му непреодолимо. Кристофър отдръпна устните си и обсипа с дъжд от целувки лицето й в желанието си сякаш да предяви иск за собственост към всяка негова част. Той прекара език по ухото й, леко притискайки мекия му край, преди да покрие с целувки врата й, следвайки път, който водеше към туниката й. Кристофър леко смъкна прозрачната коприна и за миг спря, за да се възхити на острите й втвърдени от очакване гърди. Сърцето му бясно туптеше. Той покри с ръка гладките й пълни гърди и привлече розовото връхче в устата си, всмуквайки неговата сладост. Ариел простена, изви се назад, молейки за повече. Той знаеше, че ако сега не спре, никога нямаше да може да го направи. Ан бе отишла с Робърт да изчакат резултата от срещата на султана с Билад Ал Махзана. Те можеха да се върнат всеки момент, а можеха да се забавят и часове. Но той знаеше, че няма да се възползва от удобната възможност и да компрометира Ариел. Не сега и не тук.
Той се наведе и отдръпна ръката й от врата си. Бавно привлече показалеца й в устата си и усети как по тялото й премина тръпка. Обгърна със същото внимание всеки един от пръстите й, докато всички влажно заблестяха. После целуна дланта й, прокарвайки език по ръката й до чувствителните вдлъбнатини на лакътя.
— Кристофър — простена тя и той още веднъж покри устата й с устните си, мислейки си, че името му никога не е звучало по-прекрасно.
— През сватбената ни нощ ще ти покажа още повече любовни удоволствия — прошепна той, — но засега ще трябва да почакаш, малка моя.
Страстта, която беше пропъдила всички мисли, бе внезапно овладяна. Ариел искаше още целувки от него, с желание го бе следвала, отивайки натам, накъдето той я водеше. А сега я мъмреше за страстното й поведение, предупреждаваше я, че той няма да отиде толкова далеч. Тя се почувства унизена както никога преди. Защо винаги, когато бяха сами, Кристофър я притегляше в прегръдките си? И защо тя никога не можеше да му устои?
— Пусни ме, моля те — прошепна тя. — Сигурна съм, че имаш други наложителни задачи.
— Ариел, аз мисля за теб. Ти положително знаеш…
— Наистина — сряза го тя, като извърна глава, за да не види сълзите върху миглите й. — Зная, че не си искал този брак, така както и аз не го желая. И че си се съгласил с условията на настойника ми, подведен от някаква теория, че съм в опасност. Предполагам, че ти дължа благодарност за рицарството, но не мога да ти благодаря за нежелателното обвързване, до което би ме довела твоята грижовност. Тази интерлюдия беше грешка. Имам твърдото намерение да се боря докрай за развалянето на годежа ни. Сега те моля да ме извиниш.