Преди Кристофър да успее да отговори, тя беше вече до вратата.
— Искаш ли да чуеш новини за принцовете?
Ариел спря. Отчаяно искаше да му докаже, че й е безразличен, че не я интересува нито той, нито това, което ще каже. Но тревогата й за Сюлейман и Язид я разяждаше дълбоко. Как би могла да си тръгне, без да разбере дали са живи. Чедила може да е научила нещо, но Кристофър е бил свидетел. Все още застанала до вратата, тя кимна:
— Да, много бих искала да зная дали са в безопасност.
— В безопасност са.
— Къде са? — попита Ариел, освобождавайки от гърдите си дълга въздишка, неподозираща, че я е таяла досега.
— Направили са бивак около Казбах.
— Значи бунтът е потушен.
— Отблъснати са зад стените на града. Засега сражението е спряло, мисля, че бухарците ще трябва да си починат и да се прегрупират, но те ще се върнат. Нанесоха ни много загуби. Загинаха много мъже.
— Бухарците? — обърна се Ариел към Кристофър с недоумение. — Те са най-верният полк на султана. Вероятно грешиш.
Той поклати глава.
— Не, Ариел. Не греша. Черните стражи вдигнаха въстанието. Има и други. Някои арабски племена, дори членове на правителството се присъединиха към тях. Само половината везири се появиха днес, когато Мохамед Бен Абдулах свика Билад Ал Махзан.
Ариел поклати глава, отказвайки да приеме думите му.
— Но защо?
— Не зная още — каза Кристофър. — Една от причините е споразумението. Много мароканци не искат да променят стария си начин на живот. Те приемат като богохулство идеите на Мохамед за установяване на връзки между Мароко и другите страни в областта на търговския и духовния обмен. Но има още нещо. Някаква друга причина — той сви рамене многозначително.
Тя знаеше, че има още, но достатъчно се бе унизила, за да измъкне информацията, че Язид и Сюлейман са добре. Не желаеше да продължава, останалото щеше да научи сама.
— Благодаря ти — каза тя бързо и тръгна, преди той да успее да я задържи.
Ариел изпита огромно облекчение при вида на Зиад, който я чакаше пред вратата на Белметови. Евнухът тръгна след нея, но Ариел забави крачка, за да вървят заедно. Навсякъде в двореца имаше стражи, хора, които тя не познаваше. И нито един не носеше аления пояс на бухарците.
— Какво се е случило, Зиад? — попита тя, когато тръгнаха надолу по коридора.
— По-добре да мълчим, докато не бъдем в безопасност в стаята ти.
Ариел го стрелна с изненадан поглед.
— Дори в двореца ли е толкова опасно?
— Не се знае на кого можеш да вярваш, любима господарке — обясни евнухът едва помръдвайки устни, втренчил поглед пред себе си. — Вчера точно онези, които искаха да убият нашия султан, потомък на Аллах, стояха на стража пред вратата му. Кой знае дали тези, които сега са на тяхно място, не са техни братя, дали тази нощ няма да вдигнат оръжието си срещу всеки мъж, жена и бебе, спящи зад тези стени.
Ариел потръпна, мислейки, че е оцеляла при вчерашното кръвопролитие по време на Фантазията единствено за да стане пленница в двореца. Когато стигнаха до стаите й, тя покани Зиад вътре. Изпрати Чедила да види как е детето, използвайки това като предлог, за да остане сама. Тя не искаше слугинята да чуе ужасните новини, които Зиад би могъл да й съобщи.
— Видя ли принцовете? — попита Ариел веднага щом останаха сами.
Зиад кимна.
— През миналата нощ бъдещият ти съпруг се сражава на страната на мула Сюлейман. Те заедно разбиха редиците на въстаналите бухарци. Тази битка преобърна хода на снощните събития и предизвика оттеглянето им извън града. Английският каид се би със силата на десет мъже. Той се извисяваше над останалите и се превърна в обща прицелна точка веднага щом се разбра, че именно той е християнинът, който е донесъл споразумението. Много предатели препуснаха след него изпълнени от желание да повалят един неверник. Но никой не успя. Където и да отидеше, той оставяше потоци кръв след себе си, и хората, които се биеха до него — воините на мула Сюлейман — започнаха да го наричат Сохда Агадир — Черната крепост. Те казват, че го закриля великата барака на Аллах, че не може да бъде победен.
— А Язид? — настоя Ариел. — Какво стана с престолонаследника?
Зиад я погледна притеснен. След миг й отговори:
— Не видяхме мула Мохамед Ел Язид, въпреки че английският каид обиколи целия град да го търси. В двореца чух, че се е бил до портите на града. Той пръв подгони страхливите предатели навън от стените на града. Чух, че ги е преследвал далеч в полето, но после се върнал да подкрепи града. Принцовете са превзели старата крепост.