— Всеки път, когато те виждам, ти изглеждаш все по-хубава! — въздъхна Кристофър, но Ариел, потънала в мислите си, не го чу.
Заставайки до нея, той протегна ръка.
— Позволете…
Тя подскочи, като чу гласа му толкова близо, после се усмихна на реакцията си.
Въпреки усмивката й той забеляза тъга в очите й, когато тя го погледна и кимна. Искаше да я притегли в прегръдките си и да прогони причината за нейното нещастие, решен да я ухажва нежно, да й докаже първо своето приятелство, а след това и своята страст. Притискайки пръстите й в извивката на лакътя си, той я съпроводи по краткия път до масата и й помогна да се настани. Тя тихо прошепна едно „благодаря“, когато той седна срещу нея, а после и двамата потънаха в мълчание. Кристофър наблюдаваше как Ариел си играе с приборите, после впери поглед в ръцете си, положени на скута й, докато сервираха вечерята. Дали целувките с език я бяха притеснили толкова? Все пак тя бе готова дори за повече. Минутите изтичаха и той усети пробождаща вина. Занапред щеше да се държи малко по-деликатно с нея.
— Бухарците бяха отблъснати отново далеч извън пределите на града — отбеляза той, като ясно си даваше сметка, че новините за въстанието щяха да я извадят от меланхоличното й настроение.
Ариел го погледна. Тъгата й започна да се разсейва с възбуждането на интереса й и Кристофър продължаваше да се чуди защо той е толкова голям.
— Войските на султана успяха да ги преследват дълго. Сега те са в пустинята. Мисля, че до няколко дни ще бъдат напълно унищожени.
— Какво друго трябва да се направи?
— Предводителите още не са известни. Докато не ги хванем или не ги накараме да се предадат, те могат да организират въстаниците в по-малки групи и да нападнат отново.
— Как ще ги хванем?
— Има няколко начина — обясни Кристофър, — но не зная какви са плановете на Мохамед Бен Абдулах. Не съм говорил нито със Сюлейман, нито с Язид. Въпреки че Мохамед е много зает, Робърт се надява тази вечер да получи аудиенция при него.
— Виждал ли си принцовете?
— Днес не съм. Но и двамата са добре. В крепостта са.
— И в града ли всичко е наред?
Кристофър кимна.
— Също и голяма част от околностите на Мекнес.
— Значи няма да е опасно утре да отида в Казбах.
Кристофър се намръщи.
— Защо искаш да отидеш там?
— За да видя Сюлейман и Язид.
— Ариел, те се бият за реда в страната. Не са седнали да пушат хука. Дори и да те заведа, шансът да ги намериш там е много малък.
— Но ако им пратя вест? — настоя Ариел.
— Не могат да си планират битките заради това.
— Зная — каза Ариел нетърпеливо. — Но и двете страни не могат да се бият през нощта. Тази нощ ще е безлунна и ще бъде тъмно като в рог. Сигурна съм, че ако отидем привечер, ще мога да ги видя.
— Това значи, че трябва да нощуваме там. Опасно е да се връщаме през нощта, независимо дали има или няма луна.
— Тогава ще пренощуваме.
Кристофър й хвърли един поглед, пълен с раздразнение. „Тази малка вещица винаги получава това, което иска“ — помисли си той ядосано. Най-малко му се искаше да я води в Казбах. Може би пътуването щеше да е безопасно, ако вземе голям отряд. Но щабът на една сражаваща се армия не беше място за жени. Мохамед Бен Абдулах никога не би одобрил такъв план, което означаваше, че трябва да я вземе тайно, а и това не му се нравеше. Беше готов да й откаже и да приключи с въпроса, но го възпря изкусителната мисъл, че толкова дълго ще бъде с нея. Това посещение имаше също така и друга цел. То бе чудесна възможност да види Язид. Въпреки докладите, че Язид е на фронтовата линия, той имаше усещането, че престолонаследникът крои други планове. Това беше начин, освен слуховете и тайните доклади, да прецени реално заплахата, която идваше от Язид.
— Моля те, Кристофър.
Тя пак го молеше заради Язид. Язид беше единствената причина да се смири. Това дълбоко жегна Кристофър.
— Цял ден стоях в стаята си, както ме помоли. Не зная нищо за положението, освен това, което току-що ти ми каза. Заведи ме да ги видя. Ако си с мен, няма да ми се случило нищо лошо. Няма да се отделям от теб през цялото време. Обещавам ти! На сутринта ще се върнем. Искам само да ги видя. Моля те!
Той знаеше, че тя е способна да отиде и сама, ако й откаже, и че той не би могъл да й се противопостави. Облегна се на стола. Пред него изстиваше димяща купа с кускус.
— Добре — каза той. — Ако утре не е опасно, ще отидем.