Кармела хвърли кошницата си на земята, стисна розата със зъби и започна грациозно да танцува, като извиваше тялото си около Ариел. Тя пляскаше с ръце над главата си и мяташе черната си коса в ритъма на танца. Както се въртеше около Ариел, тя дръпна розата от зъбите си, хвърли я в краката й и изтича зад един бадем.
Ариел се засмя.
— Идвам, любов моя — извика тя, вдигна цветето и се присъедини към играта.
Кармела се скри в ниските храсти, после приведена изтича до друго скривалище зад чешмата. Ариел я гонеше. След няколко крачки тя се отказа, хвърли розата на Кармела и се отпусна на тревата.
— Много бързо бягаш! Никой мъж няма да има сили да те хване.
Кармела коленичи до нея, легна по гръб и се загледа в утринното слънце.
— Не знаеш какво е желание. Паоло не би се отказал никога. Щеше да ме хване още до бадема.
— Няма смисъл да вехнеш по него, Кармела. Него го няма, а ти си тук. Сега живееш в друг свят. Трябва да го забравиш.
Кармела се повдигна на лакът. Поклати глава.
— Грешиш, приятелко. Но нямаш вина. Не познаваш страстта. Като я вкусиш с мъжа, който е отреден за теб, ще разбереш. Без нея животът е много сив.
Ариел започна да мачка стръкче трева с пръстите си. Думите на Кармела я смутиха. Страстта, която изпитваше към Кристофър, бе точно такава. Когато бяха заедно, светът ставаше по-ярък, цветовете му — по-блестящи. Не само когато я целуваше. Изпитваше същото и когато разговаряха. Дори близостта му я караше да гледа на света с други очи. Надяваше се, че животът ще продължи както преди, когато Кристофър се върне в Англия. Но като слушаше Кармела, й стана ясно, че се заблуждава. Щяха да й липсват нещата, които той й бе показал — разбиранията му, уважението му към нея, естествената дружба между тях, — неща, които у другите мъже липсваха. И целувките му, и топлите вълни от страст, които я заливаха, когато беше в прегръдките му, също щяха да й липсват. Странно бе, че вече не се страхуваше от ласките му. Приемаше ги като уютни и удобни. Чувствата й към него бяха много по-естествени, отколкото самотата, в която бе прекарала живота си. Осъзна, че когато Кристофър замине, той ще отнесе със себе си всичко това и ще й липсва ужасно.
— Тъй, кога ще се срещнете отново?
— Довечера — отвърна Ариел.
Беше й ясно за кого става дума. Тя се беше уморила да отрича.
— Ще ме заведе до Казбах, за да видя Язид и Сюлейман — продължи тя.
— Тези пък за какво са ти?
Ариел се засмя.
— За теб мъжете имат само едно предназначение в живота. Но има и други причини да се видиш с един мъж, освен „страстта“.
— Хм… — измърмори Кармела, стана и изтръска тревата от шалварите си. — Но Мохамед Ел Язид е син на Дайва. Ако бях на твое място, щях да стоя настрана.
— Искам само да се уверя, че той и Сюлейман са добре. Освен това той винаги е бил любезен с мен.
Кармела я изгледа строго.
— Кога изобщо Мохамед Ел Язид е бил любезен с теб?
Ариел замълча. В момента не можеше да измисли нещо, с което да избегне да й дава обяснение каква точно е връзката й с него.
— Той проявява разбиране към желанието ми да остана тук.
— Значи ти още не искаш да се омъжиш за англичанина.
Ариел се поколеба.
— Кристофър ми харесва. Той е добър и красив, и аз съм сигурна, че… ще бъде прекрасен съпруг, Кармела. Но пътищата ни в живота се разминават. Аз не мога да напусна Ел Беди. Чувствата ми към Кристофър не могат да променят това.
Държанката циганка сви пълните си устни в многозначителна усмивка.
— Сега разбирам всичко — каза тя, като тръгна назад по пътя, по който бяха дошли. — Ти се влюбваш в Кристофър.
— Не се влюбвам — настойчиво каза Ариел и дотича до нея. — И ти, с твоята сантименталност!
Кармела не й обърна внимание и продължи да върви по затревената пътека.
— Той е силен и красив. Всяка жена, която го види, припада по него. Естествено е и ти да полудееш.
— Познавам го по-добре от другите жени. Той е подстрекател и лъжец.
Тя сви рамене.
— Такива са всички мъже, mi amor.
— Той иска само своето споразумение. Не мен.
Кармела спря и я погледна с вдигнати вежди.
— О, иска те! Няма смисъл да се тревожиш за това.
— За какво говориш? — попита Ариел.
— Помниш ли Фантазията. Той смело дойде до шатрата и погледна право вътре. Помниш ли?
— Разбира се — каза Ариел, като се питаше дали някога ще дойде време, когато да не си спомня тази ужасна нощ.
— Мислех, че гледа мен. Но в мига, в който очите ни се срещнаха, разбрах, че греша. Търсеше някого, но това не бях аз. Познавам този поглед. Един мъж не гледа така, когато търси вещ или приятел. Той търсеше своята amor. Любовницата си.
Ариел спря рязко зад Кармела и се втренчи в гърба на приятелката си. Кармела подаде кошницата си на една одалиска и изчезна в двореца. Тя можеше да заговори за нещо очевидно и така да извърти нещата, че да го превърне в страст. Ариел обаче виждаше нещата такива, каквито бяха. Кристофър се беше съгласил да се ожени за нея, защото мислеше, че е в опасност. И макар да отричаше, че голяма роля в приемането на това решение беше изиграл евентуалният успех на договора, Ариел не отричаше, че Кристофър намираше компанията й за приятна. През по-голямата част от времето, поправи се тя, след като си спомни как погледът му минава през нея, когато е сърдит. Но той определено не беше влюбен в нея. Между тях съществуваше едно добро приятелство. Това бе всичко. Освен това той я мамеше, докато тя му се доверяваше. Не, той не беше влюбен в нея, както и тя в него.