Ариел бързо уви памучния плат около главата си в безупречен тюрбан и преди да влязат в крепостта, тя отново се превърна в малък паж.
Чакаха много повече, отколкото Ариел бе предполагала — почти час, — преди да ги въведат при принцовете. През това време, докато изчакваха пристигането на Зиад, ги наобиколи тълпа войници и бербери, които искаха да видят Кристофър. Зиад явно бе прав, споменавайки нарасналата през последните дни популярност на Кристофър.
Един берберин се приближи зад нея и я удари яко по гърба.
— Аллах ти се усмихва, като те дава на такъв велик воин — каза загрубелият в пустинни битки мароканец. — Но по-добре си прикрий обожанието. Приличаш на влюбена девойка. Аллах забранява такива връзки между момче и мъж, а Сохда Агадир се нуждае от солиден страж. Затова се стегни, момче.
Ужасена от намека на боеца, че гледа с обожание Кристофър, тя се дръпна навътре в тълпата. Но Кристофър каза на един войник нещо, което тя не чу, и изведнъж усети, че я хващат за врата, вдигат я във въздуха и я понасят от мъж на мъж.
— Ето я — обяви същият груб номад и я пусна до Кристофър — хилавата пустинна мишка. Ако имаш нужда от момче, което да ти точи ятагана, аз имам седем сина, които с радост ще ти служат.
— Ще имам предвид това, но засега съм доволен от този.
— Съмнявам се, че може да ги вдигне ботушите — извика един войник и тълпата се заля в смях.
— Не оставяй видът му да те лъже, приятелю — отвърна Кристофър. — Това е първият урок за боеца.
Мъжете в тълпата замърмориха одобрително, възхищавайки се на проницателността на неверника. По молба на Кристофър му сториха път, за да минат с Ариел. Тя едва се въздържа да не срита в слабините берберина, който я бе нарекъл мишка. Когато най-после стигнаха до стаята, предназначена за команден пункт на султанските войски, ги посрещна само Сюлейман.
— Добре дошъл, лорд Стонтън! За мен е радост да ви посрещна. Надявам се, че Аллах ви води с добри новини.
Изпълнена с радост при вида на Сюлейман, Ариел пристъпи напред, забравила съвсем, че е страж на Кристофър.
— Сюлейман, така се радвам, че си жив!
Принцът отвори уста и се вторачи в нея. После се обърна към двамата воини, които бяха на пост в стаята.
— Оставете ни сами.
В мига, в който излязоха, той се обърна към нея с укор.
— Какво правиш тук? Това не е място за жени. Всички мъже от армията видяха лицето ти. Вече си голяма за такива детинщини.
Той се обърна към Кристофър и продължи:
— Лорд Стонтън, разбирам, че Ариел е ваша годеница и се намира под вашата опека, но аз съм много разтревожен, че сте й разрешил да ви придружи дотук, и то преоблечена като момче.
— Помислих, че така ще е по-добре, отколкото да дойде облечена като жена, мула Сюлейман. И тъй като или трябваше да я доведа, или сама щеше да се измъкне и да дойде, реших, че първият вариант е по-добър.
Ариел застана пред Кристофър.
— Аз поисках да дойда. Много се тревожех за теб и за Язид. Казах на Кристофър, че искам да се уверя с очите си, че сте живи. Нямаше никакви препятствия по пътя ни, затова, моля те, не ме кори.
— Упорита си като камила, Ариел. Даже два пъти повече. Много добре. След като сте вече тук, предполагам, че най-добре е да се погрижим да се прибереш невредима.
— Няма да ме отпратиш веднага! — възкликна разстроена Ариел. — Ние току-що дойдохме и аз съм си донесла спална постеля. Кристофър каза, че не можем да се върнем през нощта, Сюлейман. Моля те, искам да ми разкажеш за всички битки, а и още не съм видяла Язид!
Сюлейман погледна към залязващото слънце и поклати глава.
— Скоро ще се стъмни. Така е, не можете да тръгнете. Ще дам нареждания да ви настанят за през нощта и ще ви разкажа каквото знам за въстанието, колкото и да е малко. Но се опасявам, че ще трябва да се задоволите само с мен. Язид замина с един батальон тази сутрин.
— Замина? — запита рязко Кристофър.
— Призори. Доложиха ми, че бухарците са се прегрупирали и са направили стан в подножието на Атлас. Брат ми възнамерява да удари предателите, преди да са успели да възстановят напълно силите си и да нападнат Мекнес. Мисли, че ще успее да ги разбие, ако ги атакува от засада.
— До подножието има един ден езда, нали?
Принцът кимна.
Ариел слушаше внимателно. Тя едва прикриваше облекчението си, че няма веднага да се види с Язид. Но забеляза, че Кристофър се намръщи. Нещо го беше разтревожило. Нещо, което не желаеше да обсъжда със Сюлейман. Въпреки че умираше от любопитство, тя разбираше, че е излишно да го разпитва, преди да останат сами. Затова насочи вниманието си към картата, разгъната по средата на килима.
— Обясни ми какво става, Сюлейман.