Той се усмихна.
— Винаги съм казвал, че прекарваш твърде много време с учители.
Ариел му се усмихна също.
— След първата битка по време на Фантазията — започна да разказва Сюлейман, сядайки на една възглавница и навеждайки се над картата — бухарците бяха отблъснати зад стените на града. Беше грешка от наша страна, че не продължихме да ги преследваме. Те използваха нощта, за да се съберат отново, и на сутринта ни нападнаха с подновени сили.
Седнала до него, Ариел слушаше как Сюлейман обяснява различните етапи, през които бе минала битката, като посочваше на картата местата на засадите и на по-големите боеве. По тревогата в гласа му бе ясно, че те неколкократно са подценявали броя на въстаниците.
— Те като че ли винаги знаят къде да ударят — отбеляза тя.
Сюлейман я погледна от килима. В очите му проблесна уважение.
Кристофър продължаваше да гледа картата. Погледът му се местеше от мястото, където бе отбелязан Казбах, до мястото, където бе разположен лагерът на бухарците, които Язид бе тръгнал да разгроми.
— Биха ли нападнали Фез? — попита той, като не отместваше поглед от картата.
— Възможно е, но не вярвам. Пашата на Фез е слаб човек. Ще бъде лесно да го прогонят, след като падне Ел Беди. Той ще избяга, без да се сражава.
— Той би ли се присъединил към тях?
Сюлейман рязко вдигна глава и срещна погледа на Кристофър. Той кимна бавно.
— Единствената причина, според мен, да стануват между двата града, е възможността да получават продоволствия и муниции.
— Аз лично ще пронижа безличната пиявица — закле се Сюлейман. — Той е чичо на баща ми, но по-голямо нищожество не съм срещал.
— Позволи ми да взема стражите, които дойдоха с нас, и още десетина от твоите хора. Ще мина в гръб на бухарците. Тогава ще бъдем сигурни.
Ариел и Сюлейман го изгледаха изненадано, но той не им даде обяснение.
— Защо не изпратиш вестоносец при Язид, Сюлейман — попита Ариел. — Той може по-лесно да изпрати хора, а и трябва да го предупредиш. Ако бухарците имат муниции и повече хора в редовете си, Язид може да бъде победен.
Кристофър я наблюдаваше напрегнато. Ариел се сви и отмести поглед, очаквайки отговора на Сюлейман.
Принцът сви устни.
— Язид трябва да бъде предупреден, но докато със сигурност разберем дали чичо ни е предател, Язид ще пропусне възможността да ги изненада.
— Може да попадне в клопка — каза тя развълнувано. Как би могъл Сюлейман, който винаги поставяше другите пред себе си, да не предупреди първородния син на султана.
— Нека да отида утре, Сюлейман.
Принцът потърка с ръка челото си.
— Трябва да помисля за това. Ще го обсъдим по-късно.
Ариел поиска да възрази, но замълча, когато Кристофър я стрелна с поглед, пълен с предупреждение. В такъв случай тя щеше да поговори със Сюлейман, когато Кристофър го няма. Тогава щеше да изложи доводите си за безопасността на Язид, без Кристофър да я обстрелва с погледите си.
Сюлейман плесна два пъти с ръце и стражите влязоха в стаята.
— Пригответе две стаи за лорд Стонтън и момчето му — нареди той.
След като стражите излязоха, той се загледа отново в картата. Очите му издаваха колебанието му.
— Понякога е толкова трудно да взема решение. И този път трябва да потърся помощта на Аллах.
Ариел и Кристофър се сбогуваха и тръгнаха по криволичещия коридор на крепостта. Тя бе започнала да се тревожи какви приготовления за нощуване бяха сметнали за необходимо да направят войниците за един воин и слабоватото му момче. Тревогите й се оказаха напразни. След няколко завоя те бяха въведени в един просторен апартамент от няколко стаи, приготвен специално за тях. Бяха запалили огън да прогонят вечерния хлад от каменните стени. Ариел понечи да влезе в стаята, когато една ръка й препречи пътя.
— Твоята стая е тук — каза й стражникът, като й посочи една доста тясна врата вдясно.
Тя отвори вратата и влезе в една малка стая без прозорци за проветрение и без огнище.
— Подходяща килия за една изгнаница — каза зад гърба й Кристофър.
— В никакъв случай не мога да остана тук — каза тя, опитвайки се да скрие тревогата си. — Стаите ни са съединени. Сюлейман не би позволил това.
Кристофър повика един роб и след минута той вече беше хукнал да намери друга стая.
— Докато чакаш, с радост бих те поканил до моя огън.
Ариел влезе в стаята му, в която имаше не само огнище, но и два прозореца и красиви килими, които покриваха стените. Ариел дори не погледна огъня, а веднага отиде до стената и прокара пръсти по единия килим.
— Разбираш ли от килими? — попита Кристофър.
— Никога не съм виждала такъв. Той има по-друго предназначение.