— Влезе тук. — Пратеникът спря коня си и кимна към палатката пред тях. — Аз кажа на великия мула, че пристигнала.
Ариел кимна. Тя се молеше Язид да има предвидливостта да я остави да почине, преди да поиска да я види. Не би могла да обясни теориите на Кристофър в това състояние, в което се намираше сега, а и щом не предстоеше нападение, нямаше нужда да го тревожи с информацията си. Няколко часа почивка щяха да й дойдат много добре. Ариел слезе от кобилата, която пратеникът бе довел за нея, завърза я към подпората на палатката и се шмугна вътре. В същия момент един евнух изпълзя изпод одеялото си и падна на колене пред нея.
— Любима господарке — започна той с напевно сопрано. — Очаквах вашето пристигане. Не мислете, че спях, не, аз бдях, както ми нареди моят господар, великият принц на нашия султан. Кажете ми какво мога да направя, за да облекча неприятностите от голямото пътуване, което сте осъществила? Аз съм на вашите услуги във всяко отношение. Заповядайте, и ще бъде изпълнено.
Ариел се усмихна уморено на темпераментното му приветствие.
— Точно сега искам една възглавница, на която да положа глава. След като почина малко, ще помислим за баня, ако такава може да се намери тук, и за малко освежаване. Но засега стига едно легло.
— Това ли е всичко, което желаете? Как мога да ви служа, когато не искате нищо от мен? Едно легло, това е нищо.
— Но това е всичко, което искам — повтори Ариел. — Ако намираш, че това е твърде проста молба, мога да помоля принца да ме снабди с едно легло.
— Не, не! — възкликна евнухът и заведе Ариел до повдигнатото легло, покрито с леопардови кожи и красиво избродирани берберски вълнени одеяла. — Не е нужно да притесняваме могъщия принц. Ето тук имам точно такова легло, каквото желаете. Направил съм го от най-фините одеяла в страната и добавих мека кожа от дива котка. Виждате ли, любима господарке — добре ви служа.
— Виждам — каза Ариел с усмивка. — Сега ще си почина. Когато се събудя след няколко часа, можем да обсъдим останалите неща, които споменах. — Евнухът хукна да й отметне завивките, преди да го е направила сама. Тя седна с благодарност на леглото и се наведе да издърпа ботушите си, но женственият роб отмести ръцете й с претенциозен жест и се зае сам с това. Ариел не изрази никакъв протест. Тя едва имаше сили да вдигне крака върху леглото и да свие ръка под главата си, преди да потъне в дълбок сън от изтощение.
Събуди се внезапно. Точно зад стената на палатката двама мъже се караха високо на диалект, непознат за нея. За миг Ариел си помисли, че се намира отново на Фантазията, криеща се от бухарците сред мъртъвците.
— А-а, вие се събудихте, любима господарке.
Ариел се надигна, отхвърли завивките настрана и погледна към евнуха.
— Колко е часът? — попита тя, след като се ориентира.
— Такива прости удоволствия искате от мен, когато съм обучен да изпълнявам най-трудните желания. — Ариел му хвърли многозначителен поглед. — Минава пладне. След четири часа слънцето ще залезе.
— Спала съм цял ден! — ахна тя.
— Така е. Но не се тревожете, любима господарке. Мохамед Ел Язид, великият емир, син на нашия султан Мохамед, носещ кръвта на пророка Мохамед, изпрати съобщение, че трябва да се присъедините към него за вечеря.
Ариел се успокои, облекчена, че Язид не я бе чакал, нито пък, както изглеждаше, бе повел войските си да разгроми бухарците.
— Банята?
Евнухът широко се усмихна, показвайки уста, пълна със златни коронки, които пасваха идеално на облеклото и украшенията му.
— Всичко е готово, любима господарке. — С едно плясване с ръце той въведе цяла колона роби в центъра на палатката, където те поставиха медна вана и я напълниха — мях след мях — с вода, от която се вдигаше пара. Друг един роб носеше голям махагонов сандък с безброй масла и есенции. Евнухът направи внимателно и обмислено избора на всяко масло, като че ли светът се въртеше около водата за нейната баня. — Розово масло, за да ароматизира златната ви кожа — припяваше той, докато палатката се изпълваше със силно благоухание. — Масла от бадем и лешник, за да я омекотят.
Ариел се облегна назад върху възглавницата си и изпита удоволствие от мисълта за това, че любезничат с нея толкова екстравагантно. Когато най-сетне евнухът бе удовлетворен от подготовката на банята, той отпрати робите. Ариел слезе от леглото и остави мръсните си дрехи да паднат върху килима. Толкова бе свикнала с евнусите в баните на харема, че дори не се замисли, когато се съблече гола пред този. Водата беше гореща, тя се плъзна в нея и изпусна дълга доволна въздишка, когато горещината я обгърна. Обикновено наситената с миризма на роза пара бе твърде тежка за вкуса й, но днес тя бе опияняваща.