— Как се казваш? — попита Ариел, когато евнухът й подаде сладко ухаещия сапун.
— Името ми е Ахмед, о, любима. И съм тук, за да превърна всеки ваш миг в наслада.
— Къде е успял да те намери Язид?
— Аз съм от собствения харем на принца, господарке. Аз съм съкровището на неговите съпруги и любовници. Подготвям ги за техните часове с принца, точно както подготвям вас сега.
Ариел затвори очи и се остави банята да я подмлади.
— Да ви измия ли?
— Не, благодаря ти, Ахмед. Кажи ми нещо — обърна се тя към него, като отвори очи и започна да сапунисва единия си крак. — Да си чул случайно разговорите на хората на принца? Знаеш ли кога възнамеряват да нападнат бухарците?
— Не зная нищо по този въпрос — отговори безгрижно Ахмед. — Моята работа е свързана с жените на принца. Разбирам единствено от земните удоволствия. Не зная нищо за войните.
— Разбирам — каза Ариел разочарована. Не искаше да е напълно несведуща, когато се срещне с Язид, и се надяваше да събере малко информация от евнуха. Изглежда, единствената грижа на Ахмед бе да направи така, че тя да ухае на хубаво за вечерята си с Язид.
— Може ли да ви предложа една смокиня, о, любима? — попита Ахмед и подаде поднос с изобилие от изстудени плодове и сладкиши.
Ариел въздъхна от удоволствие, защото осъзна, че е изминал повече от един ден, откакто яде за последен път. Като се поддаде на решителността му да задоволи всяка нейна потребност, тя грабна смокинята от пръстите на Ахмед. Може би, помисли си тя, нямаше да бъде чак толкова лошо, ако не знаеше абсолютно всичко, което можеше да се знае, преди да се срещне с Язид.
Когато настъпи определеното за срещата с Язид време, Ариел надяна задължителния бурнус, който я покри от главата до петите и напълно промени облеклото, което Ахмед бе избрал за нея. Плосколикият пратеник пристигна, за да я придружи през лагера. Докато вървеше след него, Ариел се опитваше да се огледа дискретно наоколо. Имаше много повече мъже, отколкото си бе представяла, че ще намери. Тя бе очаквала стотици, а тук бяха хиляди, съдейки по това, което виждаше. Трудно й бе да гледа, защото през цялото време трябваше да върви със сведен поглед, и успяваше да хвърля погледи крадешком, докато пресичаха откритото пространство; но й направи впечатление, че нещо не е наред — нещо, което тя не можа да определи точно до мига, в който се спряха пред палатката на Язид.
— Тисбахи, я хагга — каза пратеникът, пожелавайки й лека нощ на своя странно акцентиран арабски. В Ел Беди имаше роби, доведени от цял свят, но нямаше такъв като този кръглолик, жълтокож мъж. Дори и след съвместното им пътуване тя не започна да го харесва повече, отколкото след първата им среща. Той бе хладен, всяко негово движение бе пресметнато. И въпреки това бе сигурна, че е мъж, който никога нямаше да действа самостоятелно. Мъж, който успяваше в живота само чрез господаря си.
На входа на палатката на Язид стояха двама стражи, които се поклониха, когато мина покрай тях. Макар че нейната палатка бе разкошна, в сравнение с тази тя изглеждаше като конюшня. Не очакваше по-малко от Язид; в края на краищата той бе принц. Но като имаше предвид колко поданици на султана умираха в битките, както и сериозността на мисията, с която се бе заел Язид, тя бе малко изненадана от великолепието на обстановката. Килимите бяха префинени и в огромно количество, гоблените по стените — големи и пъстроцветни. Имаше дори кристален полилей, чиито свещи хвърляха мека светлина в центъра на палатката. По средата, срещу задната стена, бе поставено огромно легло, осеяно с възглавници. На стената висеше величествена лъвска кожа. До крака на леглото бе поставена ниска масичка, но никъде не можеше да види принца.
— Язид? — прошепна тя.
— Бурнусът не ти прави чест, сладка Ариел. Свали го и ми позволи да те видя. — Ариел тръгна напред, като се взираше в ъгъла, откъдето бе дошъл гласът му. — Не! — Командата я спря на място. — Стой там, за да мога да те виждам.
— Язид — каза несигурно Ариел. — Позволи ми да те поздравя. Изминах дълъг път.
— Ще има много часове за поздрави. Сега направи каквото те помолих и махни своето покривало. — Ариел стеснително откопча булото и свали качулката. — Косата ти блести като мед и подправки — прошепна той от сянката.