Язид присви очи.
— Следователно той е съмнителен, този неверник!
— Смята, че пашата може да се е съюзил с бухарците.
Язид се отпусна върху възглавниците и се усмихна злобно. Плесна с ръце и двамата роби се появиха отново с чая и първото блюдо от вечерята им. Единият от робите пристъпи към Язид и му поднесе малка златна купа. Язид бръкна с малка лъжичка в белия прашец и поръси с него своето табуле. Той погледна нагоре и Ариел поклати глава в знак на отказ. Язид сви рамене:
— Както искаш. Подсилва усещанията. Храната ще бъде по-хубава от всичко, което някога си вкусвала, както и това, което ще изживееш чрез кефа.
Ариел отново отказа и се концентрира върху вечерята. С всяка хапка той ставаше все по-съсредоточен, като въртеше храната в устата си, сякаш всеки път усещаше нов вкус. Вечерята продължи в мълчание. Накрая бяха сервирани сладкишите и плодовете заедно с още чай и Ариел реши да засегне въпроса за своята женитба.
— Язид — започна бавно тя. — Когато твоят пратеник дойде при мен, мислех, че може би си направил нещо за женитбата ми с Кристофър.
Язид се усмихна.
— Да.
Ариел затвори очи, като почувства, че я изпълва мъка. Само няколко дни преди това щеше да бъде изпълнена с радост при тези думи. Това бе искала, за това се бе молила. Но сега вече не беше така. Няколкото дни, прекарани с Кристофър, бяха променили всичко. Грешката й бе, че не бе разбрала колко изцяло я бе променило това. Престоят й в лагера я накара сякаш за първи път да разбере всичко, което Кристофър се бе опитвал да й каже. Тя не искаше да върви със сведена глава, скрита зад бурнуса, навсякъде, където отиде. Нито пък желаеше да бъде обект на възхищение, както бе тази вечер. Нещо за зяпане и подмазване. Нещо, с което човек да се хвали, а при най-малката прищявка да се отпраща. Искаше да се отнасят с нея като с личност, като с човек, който притежава разум.
За няколко дни свикна да бъде с Кристофър, със сърдечното им приятелство, смеха, дори и споровете. Искаше да види обществото в Англия, което той описваше, и въпреки че малко се страхуваше от това да отиде толкова далеч от дома си и да бъде сред хора, които можеха да я преценят неправилно, тя знаеше, че Кристофър я обича. С него тя щеше да има сигурен пристан, където и да избяга. Сега всичко, което искаше, бе да каже на Язид, че вече не се нуждае от неговата помощ, и да се върне при Кристофър.
— Язид, благодаря ти за това, което направи за мен, но аз реших, че най-добре за всички е да се омъжа за Кристофър.
Ръката на Язид подскочи във въздуха и той скръцна със зъби, когато горещият чай преля от ръба на чашата и изгори кожата му.
— Значи ти промени решението си, сладка Ариел? Вместо да унижиш този пълзящ, треперещ неверник, ти ще посрамиш моя баща и страната ни със своята похот!
— За какво говориш? — Ариел остана с отворена уста; не можеше да повярва.
Той се надигна толкова бързо, че Ариел подскочи и всеки неин мускул бе готов за битка. Миг преди това той бе омаян, безвреден получовек, преситен от опиума, но за по-малко от секунда се бе превърнал в твар, преследваща и дебнеща Ариел. Тя заобиколи масата, така че да се окаже помежду им. Отстъпи назад, като едва не се препъна във възглавницата, върху която бе седяла допреди минута.
— Султанът иска да се омъжа за него. Ще направя това, което всички искаха още от самото начало.
— Така ли изразяваш своята благодарност за живота, който ти бе осигурен тук, като се хвърляш на врата на всеки мъж, който ти попадне?
— Как смееш! — се задъха тя, кипнала от гняв и унижение.
— Как смея ли? Аз съм султанът. Аз съм спасителят на Магреб. Как смея? Аз мога да си позволя каквото поискам. Ти си тази, която си позволяваш прекалено много.
— Може един ден да бъдеш султан, но този ден все още не е дошъл — дръзко му отвърна Ариел. — Дотогава твоят баща ще управлява страната. Той е дал одобрението си за тази женитба и тя ще се осъществи. — Не можеше да повярва, че защитава правото си да се омъжи за Кристофър. Няколко дни преди това Язид — нейният единствен съюзник — я бе утешавал. Сега той настояваше тя да доведе докрай развалянето на годежа. Защо? Защо бе загрижен дали ще се омъжи за Кристофър или не?
— Мислиш, че ще бъдеш независима от нашите закони. В края на краищата ти не си мароканка, Ариел. Не почиташ истински правата вяра. Винаги си отказвала да се преклониш пред законите на нашия народ. Сега, след като опита вкуса на свободата, мислиш, че това ти дава правото да станеш като тях.
— Не мисля нищо такова — запротестира гневно тя. — Не съм арабка или берберка, но се опитах да бъда мароканка.