Ариел стана, прекоси шатрата и спря пред големите сандъци, които Ахмед бе наредил до едното платнище.
— Какво има в тях?
Ахмед изостави бъркането и меренето, и бързо пресече помещението.
— А-а, любима, тези сандъци съдържат инструментите за прелъстяване. Облекла, пудри, украшения, които събуждат мъжките желания.
— Мога ли да видя? — Евнухът енергично отвори първия сандък и позволи на Ариел да надникне вътре. Бе пълнен догоре с копринени и сатенени дрехи. Много от тях бяха ушити като предизвикателни костюми подобни на този, който носеше сега, други просто образуваха дълги, свободно падащи дипли. Ариел извади една дреха от сандъка, защото внезапно й хрумна нещо. — Как се носи това?
Ахмед се усмихна с радост.
— Любима господарке, виждам, че сега разбирате пътищата на Аллах в света.
— Да, наистина — му отвърна Ариел с усмивка. — Искам да доставя удоволствие на принца. Но тъй като имахме толкова лош късмет в началото, опасявам се, че ще се нуждая от нещо много специално, за да го накарам да ме пожелае.
Евнухът сериозно сви устни.
— Да, да, разбирам. Ще се нуждаете от нещо повече от своята красота и чар, които всъщност са несравними. Принцът трябва да види с колко много желание сте изпълнена, колко сте пламенна.
Ариел кимна.
— Какво му доставя най-голямо удоволствие, Ахмед? Какво иска от своите наложници, което те рядко му дават? — Ариел не знаеше какво търси. Усещаше само, че съществува нещо, което може да направи, за да спре по някакъв начин Язид, да напипа слабото му място. Ако можеше да го съблазни с обещание за сексуални удоволствия и останеше нащрек, може би щеше да намери възможност да го обезоръжи. Може би трябваше да го упои с повече кеф и да го остави в безсъзнание достатъчно дълго, за да успее да избяга. Само ако можеше да предупреди Сюлейман. Ако успееше да пристигне в Казбах час преди Язид, можеше и да помогне.
— Има едно нещо, което господарят обича повече от всяко друго удоволствие — й каза Ахмед.
Той се колебаеше, докато се въртеше нерешително над сандъка.
— Кажи ми — подтикна го Ариел. Имаше толкова малко време. Всеки момент бухарците можеха да се върнат за нея. Ако отидеше неподготвена… Ариел отхвърли немислимото от съзнанието си. Щеше да направи каквото трябва, за да успее да спре Язид. В противен случай ще се бие с него до смърт. — Ако това е някакво особено негово удоволствие, той със сигурност ще ми прости, когато види колко искам да го удовлетворя.
— За вас, о, любима, това удоволствие на моя господар няма да бъде приятно. Той се опива от него, но същевременно то е едно жестоко удоволствие, което той желае повече от всичко друго.
Тръпки я полазиха по гърба, но тя преглътна страха си и отново отправи настойчива молба.
— Не се страхувам, Ахмед. Покажи ми.
Евнухът затвори пълния с коприни сандък и се придвижи до най-отдалечения. Отвори капака му и бавно извади една златна кутия, инкрустирана със скъпоценни камъни.
— Това ще достави удоволствие на Мохамед Ел Язид, великия принц на цяло Мароко — каза тихо той. — Тази кутия съдържа неговите най-големи удоволствия.
— Какво е това?
Евнухът я погледна с колебание.
— Ако не зная какво е то и му го занеса, как ще мога да се подготвя? — го насърчаваше тя. — Как ще зная какво да правя?
Ахмед постави кутията на земята между тях. Приклекна на пръсти, щракна ключалката и повдигна тежкия позлатен капак. Вътре, върху алена кадифена облицовка, лежаха пет предмета. Те бяха красиви, подобно на много други украшения, които бе виждала някога, но безкрайно по-смразяващи. Това бяха златни белезници — един чифт малки белезници, подходящи за деликатни китки, друг чифт по-големи — за глезените, и трети, по-богато украсени от останалите. За един дълъг миг Ариел не можеше да откъсне очи от тях и осъзна опасността, на която се излага. Най-накрая тя вдигна поглед. Очите на евнуха срещнаха нейните и мълчаливо потвърждаваха това, което вероятно я очакваше.
— Какво ще направи, когато ме прикове за леглото с тях? — прошепна Ариел.