Кристофър стоеше в тъмнината и наблюдаваше Ариел, коленичила над кутия със сложна изработка, която сигурно струваше почти цялото състояние на неговото семейство. Той се бе промъкнал зад шатрата с намерението да отведе незабелязано Ариел от лагера на Язид. По-късно, когато се окажеха на безопасно разстояние от полезрението на принца, той щеше да я смъмри за това, че бе избягала така глупаво. Но вместо една уплашена млада жена, пред себе си той виждаше такава, която е извлякла полза от урока за доверието и щеше да бъде поразен да види колко привлекателна е тя, хвърляйки се в ръцете на своя любим.
С всяка измината секунда Кристофър губеше контрол над чувствата си. Наблюдаваше как Ариел слага златните белезници на място и чу как евнухът я похвали за нейния избор, като й каза, че принцът ще бъде много доволен. Ярост изпълни гърдите му. Пръстите му се свиха около дръжката на ятагана. В този момент не желаеше нищо толкова силно, колкото тази тясна дръжка да бе прекрасното гърло на неговата годеница. Неговата годеница. Неговата бъдеща съпруга. Той бе дошъл тук, за да я спаси! Със знанието за това, каква огромна бездна зее между действителността в Мароко и нейната представа за нещата, Кристофър не бе изненадан, че тя се бе почувствала принудена да предупреди Язид за пашата. И все пак се вбеси, че се бе измъкнала през нощта, без да помисли дори за миг за опасността, на която се излага. Но той бе наивен, доверчив глупак. Тя бе избягала, за да дойде при Язид. Развратница! Безочлива, двулична, лъжлива развратница.
Не, поправи се той. Тя не бе излъгала. От самото начало му бе казала, че не иска да има нищо общо с него. Бе дала клетва за вярност пред Язид. Той бе този, който искаше тя да промени решението си. Бе вложил повече време и сили, отколкото искаше да си признае сега, и сам се убеждаваше, че тя се радва на компанията на принца и му се доверява. Сега си получаваше точно това, което си бе изпросил. Тя му показваше собствената му глупост и доверчивост. Но дори да е бил глупав да й се доверява, той можеше да разпознае един истински изменник по вида му, а тя щеше да си плати пред исляма за своето предателство. Той щеше да се погрижи за това. Отсега нататък можеше да си намери някой друг, който да се прави на глупак заради нея. Той имаше всички необходими доказателства, че Язид води бунта на бухарците, а Ариел бе тук при него. Ако не успееше да хване водача на бунта веднага, още в този момент, щеше поне да хване неговия съучастник.
Ариел стана и отиде в центъра на стаята, докато Кристофър продължаваше да я наблюдава и не можеше да повярва на очите си, въпреки твърдото си решение да остане безучастен. Тя бе полугола. Гладкият й прекрасен корем бе оголен, а сребърната жилетка, която носеше, едва покриваше извитите дъги на назрелите й гърди. Въпреки решението, което бе взел, тялото му реагира, което го разяри още повече поради това, че губеше контрол. Бъди проклета. Как смееш да се правиш на скромна девица, след като имаш душа на блудница. В този миг той искаше да се обърне и да си отиде завинаги от Ариел Ленъкс. Да забрави, че някога я е срещал, да забрави, че я е целувал и усещал уханието на жасмин, което изпълваше въздуха, когато тя минаваше. Но като кралски пратеник и с обещанието си към Англия да бъде съюзник на мароканския султан, той не можеше да направи това, което искаше. Щеше да отведе Ариел обратно при нейния настойник и да го остави той да се справя с нейното лицемерие. Щеше да стане вдовец, преди още да се е оженил.
Пратеникът на Язид щеше да се върне всеки миг. Ариел знаеше, че бе почивала повече, отколкото можеше да й разреши Язид. Трябваше да бъде готова. Не можеше да мисли за нищо друго. Всяко сетиво трябваше да бъде изострено докрай, за да действа, преди Язид да успее да направи нещо. Да използва камата първа, преди него. Преди да стане негова играчка, средство за задоволяване на неговото извратено желание за удоволствие. Преди да стане твърде късно, трябваше да предупреди султана, и Сюлейман, и Чедила, и Кристофър. Тя потрепери и скръсти ръце пред себе си, за да се предпази от внезапно обхваналия я студ.
Кристофър. Тя се опита да го изхвърли от мислите си. Имаше нужда от него тук. Не можеше да си позволи да мечтае сега. Но беше трудно. Толкова силно искаше да го види, да му каже, че съжалява за бягството със странния монголски слуга на Язид. Че съжалява, задето не е послушала сърцето си. Ариел разтърси глава и тръгна към задната част на палатката, като се опита да изгони образа на Кристофър от съзнанието си. Той изглеждаше така близо. Почти можеше да усети присъствието му — властното изражение, което винаги носеше на лицето си, непреодолимата му сила.